13 авторитетни юристи, богослови, публицисти и медици изпратиха отворено писмо до Светия Синод на БПЦ, в което посочват съществени нарушения на църковния устав при избора на архимандрит Дионисий Мишев за епископ. Припомняме, че митрополитите гласуваха такова решение на 28 ноември т.г. по предложение на патриарх Неофит и насрочи хиротония (въвеждане в епископски чин) за 21 декември.

В писмото се изтъква, че с активното си участие в т.нар. „архонтска афера", свързана с даването на мнимата титла „архонт" на личности със спорна репутация като Слави Бинев, отец Дионисий е нарушил правилата на православната вяра, чието спазване е задължително условие при избора на епископи.
Освен това се подчертава, че той не отговаря на още две други императивни изисквания на Устава на БПЦ - да е служил поне 3 години в манастир и да е навършил 35 години. Авторите на писмото настояват Светият Синод да преразгледа своето решение и да се съобрази с църковния устав.

Едно от императивните изисквания към всеки кандидат за епископски чин е  „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот" (чл. 83, ал. 2, т. 2 от Устава на БПЦ).

В конкретния случай с архимандрит Дионисий Мишев това изискване не е спазено, пишат авторите на писмото.

По думите им, при преценката на достойнствата на кандидата Светият Синод очевидно не е взел предвид редица действия и изявления на въпросния архимандрит през последните години, които предизвикаха много голямо смущение и дори скандализираха църковната общественост със своите подчертани отклонения от православната вяра и свещените традиции на БПЦ.

Те са свързани с прякото участие на архимандрит Дионисий Мишев в придобилите печална известност деяния и обстоятелства около предоставянето на мними „архонтски титли" на лица със сериозно оспорима обществена репутация; с използването на православен храм в Доростолска епархия за „посвещения в благородно рицарство" за целите на „Ордена на рицарите от Assisi Pax", извършвани съвместно с униатски свещенослужител. И не на последно място - с „възвеждането" в мнимата степен „екзарх на архонтите в Асизи" на един католически свещеник в Италия.

Тези чужди на православната вяра практики, се казва още в писмото, породиха сериозна църковна и обществена полемика, в която се откроиха и твърдения за крупни финансови облаги и за зависимости на архимандрит Дионисий от външни за Църквата фактори и кръгове. Тези твърдения (включително и от действащ министър-председател) и до ден днешен не са опровергани.

Най-тревожното е, подчертават обществениците, че въпросните деяния не са изолиран инцидент, а системна дейност на архимандрит Дионисий Мишев в продължение на години. Дейност, която той неведнъж е защитавал публично и в рамките на вътрешноцърковните отношения с аргументи, които категорично не могат да се квалифицират като „правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред".

Авторите на писмото изразяват опасението си, че в резултат от лансирането на такива хора в ръководния състав на БПЦ много хора биват отблъскани от Църквата - това особено важи за младите, които имат нужда и наистина жадуват да видят добър пример от висшите клирици, а напоследък те наблюдават само поредица от негативни примери.

В заключение се заявява, че ако наистина Светият синод смята, че БПЦ има нужда от нов епископ (при наличието на няколко напълно неизползвани), нека Синодът потвърди необходимостта от ръкоположение в чин Епископ на един дълбоко вярващ и благочестив монах, горещо убеден във вселенските истини на светото Православие и във вселенското значение на Православната църква.

Писмото е подписано от юристи, богослови и лекари, свързани с БПЦ:

Иван Минев - юрист, Даниела Доковска - юрист, Ина Лулчева - юрист, Цветана Чуклева - юрист, проф.д-р Емил Мингов - юрист, доц.д-р Кристиан Таков - юрист, доц.д-р Пламен Попиванов - медик, доц.д-р Петя Шопова - юрист, Борислав Цеков - юрист, Велислава Дърева - публицист, доц.д-р Ивайло Найденов - богослов, доц.д-р Емил Иванов - богослов, проф.д-р Иван Желев - богослов.