Днес се навършват 185 години от рождението на Васил Левски, един от идеолозите на българската национална революция. Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Делото на живота му е създаването на Вътрешната революционна организация.

Легендите и историческите данни разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-будните българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия".

Проповядва идея за национално освобождение, но и за разбирателство с всички народи, за борбата срещу неправдите. Дълги години и по различни хитроумни начини той успява да се изплъзва на преследващите го турци.

Христо Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер - "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее".

Левски е заловен в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София, като по пътя му дотам никой не прави опит да го спаси. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от неговото поведение. Обесен на 19 февруари 1873 г.

Сред другите му най-ярки мисли са "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си".

Има двама братя - Христо и Петър и две сестри - Ана и Марийка.

Левски, известен още като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Васил учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора.

Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.

На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.

Три години по-късно обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Именно там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България.

Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

Ноември 1866 г. се среща с Раковски. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.

В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора.

Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.

На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния.

Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе.

Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.

Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България". През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров.

Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

В цялата страна той ще бъде почетен с церемонии.

В Карлово от 21.00 часа президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще приеме почетния строй на представителни части на Българската армия. Държавният глава ще произнесе слово и ще отдаде почит пред паметника на Апостола на свободата.