„Пасивни воайори, заблудени, че притежават възможност за пряка намеса в събитията в reality шоутата", бе определението за зрителите на предавания от типа "Big Brother" и "Music idol".

По този начин характеризира зрителската аудитория на reality форматите Ирина Недева, модератор на провелия се дебат " За" и против" reality форматите в електронните медии " в центъра за култура и дебат  "Червената къща".

Дебатът се проведе часове преди да стане известен победителят във второто издане на VIP Brother.

За каква намеса и за какво определяне на хода на събитията може да се говори, когато зрителите имат право да участват най-често само с отрицателен вот, който редовно бива манипулиран, добави Недева.

Тя определи предавания от рода на "Big brother" като тиражиран медиен продукт, създаден на базата на упешна рекламна кампания.

Едва в 7-8 % от излъчваните авторски предавания в медиите, които поддържат reality формати, не се споменава за reality шоутата.
Това е признак, че в тези медии лисват обетктивност  и безпристрастност, бе категорична Десислава Георгиева, директор на "Червената къща".

В общество, което изживява упадък на образованието и културата, подобни предавания са повече от вредни, допълни Георгиева.

Участник в дискусията бе и Любомир Милчев, по-известен като Денди, лице от първия VIP Brother в България.

"Отрепки" бе неговото определение за певците Райна и Константин, взели също участие в първия VIP сезона на reality шоуто.
Определението му за фолкизпълнителя Азис бе по-красноречиво - "изрод".

В типичния си завоалиран стил на изразяване Милчев определи reality шоуто като "иззетост от една реална ситуация и поставяне в стерилна такава, която бива лишена от наличието на медии и превръщаща самите участници в медиен фактор".

Добре продавана фикция, която свежда претендиращия да бъде определян като български "елит" до плосък битовизъм. Изкуствена реалност с реални участници, сведени до нивото на анимационни герои, това е "Big brother", допълни Милчев.

Гост в дебата бе и Дирк Холеманс от белгийския център "Виктория де Лукс", който сравни българските издания на reality форматите с белгийските.

Той остана учуден от големия брой издания на този тип предавания у нас, като подчерта, че за 10 години в Белгия е имало 8 издания на "Big brother", а ние вече имаме 4 едва за 2 години.

Огромен спад на зрителеския интерес към подобни телевизионни формати се наблюдава в Белгия, добави Холеманс.

На шестото издание на "Big brother" гледаемостта е била нула, и за да провокират зрителско внимание, продуцентите са потърсили новаторски елементи и оригинални лица, уточни той

Така участници са били травестит, джудже, дори серопозитивен, за когото останалите участници не са подозирили, че е болен.

В друго издание стените на всички помещения са били изцяло прозрачни и участниците са могли да виждат какво прави всеки един от тях в другите стаи.

В дискусията бяха поканени продуценти, сценаристи и водещи лица от създаването на reality форматите в България.
Те отказаха участие поради "обективни причини".

На въпрос дали след 2 или 3 години у нас ще продължават да съществуват подобен тип предавания Холеманс отговори, че това, което преди е шокирало белгийската аудитория, сега я отегчава.

Въпреки това българската зрителска аудитория е различна от белгиийската и в този смисъл не могат да се правят категорични прогнози за бъдещето на reality форматите в България, допълни Холеманс.