"30 години след Освобождението България настига всички балкански държави. 30 години след края на комунизма ние сме сред най-бедните и изолирани в Европа." Това коментира пред News.bg историкът д-р Александър Стоянов в разговор за новата му книга "България между две катастрофи 1396-1944" (изд. Сиела), която оглави редица читателски класации у нас.

Макар книгата сама по себе си да не засяга комунизма, самото ѝ заглавие неминуемо повдига дебати за периода на тоталитарно управление след 1944 г.

Целият разговор с д-р Александър Стоянов можете да гледате тук: 

По думите му, комунизмът е втората най-тежка катастрофа в българската история, защото прекъсва естественото развитие на нацията.

"Големият проблем на комунизма е, че той всъщност унищожава интелектуалния елит на нацията. Комунистическата пропаганда много добре се е справила с това да убеждава българите, че ако не беше режимът, ако не беше Тодор Живков, нямаше да има магистрали, нямаше да има тунели, нямаше да има язовири, училища, болници и т.н., но това просто не е вярно. България без комунизма най-вероятно щеше да бъде много по-развита инфраструктурно, отколкото я заварва 89-а година, тъй като корупцията по време на комунизма е била огромна", обяснява историкът.

Той все пак акцентиран а това, че неговата книга не е посветена на този период, а само завършва с комунизма - "така, както Третата българска държава завършва с него".

По думите му идеята за книгата е да запълни празнината между Средновековието и новата история - период, който рядко се представя цялостно и достъпно.

"От 26 години не е излизало обобщаващо изследване, което да представи историята ни кратко, ясно и разбираемо. Моята цел беше да направя нещо като наръчник - книга, в която всичко да е ясно, точно, кратко, събрано, така че хората много бързо да могат да го прочетат и да придобият основната идея", уточнява авторът. 

Сред акцентите в интервюто е животът на българите под османска власт. Според д-р Стоянов липсата на толкова чести мащабни въстания и масови бунтове показва, че животът е бил достатъчно поносим, но в рамките на една крайно консервативна, скептична, затворена система от хора, която капсулира народа и забавя формирането на национално съзнание.

"Храмът на Слънцето" блесна над Перперикон: Свещената зона разкрива тайните си

"Храмът на Слънцето" блесна над Перперикон: Свещената зона разкрива тайните си

Кръгла структура с диаметър 15 метра разкрива нови тайни за езическите култове в Родопите, разказва проф. Овчаров пред News.bg

"Тук става въпрос за някаква латентна маса от хора, които живеят капсулирани по села, по махали, по общини и всеки гледа всъщност своя имот, собственото си оцеляване, без да се мисли с идеята за някаква общност. Което означава, че всъшност османците са си свършили работата - да държат българите разединени и слаби, така че да не могат да им се противопоставят и просто да продължават век след век, поколение след поколение да живеят повече или по-малко стабилно в този застой, който реално представлява Османската империя", коментира историкът. 

Той изтъква, че това води и до един още по-голям проблем - този разединен начин на живот кара българите да гледат на държавата, в която живеят, като на враг. 

"Османската империя създава у българите усещането, че държавата е нещо чуждо, нещо враждебно. И това мислене продължава и след Освобождението - държавата не е "на народа", тя е срещу народа", подчертава д-р Стоянов като едно от най-тежките следствия на периода на османската власт по нашите земи.

В разговора засягаме и друга болезнена тема - образованието и историческата неграмотност сред българите. "Според мен създаването на исторически неграмотни граждани у нас е официална държавна политика. Това се прави нарочно - за да има маса от хора, които не мислят критично", смята той.

Историкът критикува и новите реформи в МОН като "козметични", а прекаленото съсредоточаване върху точните науки - като опасно подценяване на хуманитарното образование.

"Без критично и аналитично мислене няма как да се изградят съзнателни граждани. Но може би точно това е целта - защото ако българското население се състоеше от мислещи активни граждани, настоящите ни политици нямаше да са на власт", казва още д-р Стоянов.

В разговора повдигаме още и следните теми:

  • Кои са "дупките" в историята и преподаването ѝ на ученици?
  • Как животът под османска власт влияе на българите като общество?
  • Коя е държавата, на която щеше да прилича България, ако не беше минала през комунизма?
  • Кой е най-големият проблем за преподаването на историята на България в училище?

---

Цялото интервю с д-р Александър Стоянов, както и други видеа на здравни и политически теми, заедно с най-важните изказвания от деня, можете да намерите в канала на News.bg в YouTube.