На този ден православната и католическата църква честват света мъченица Варвара.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи.
Когато баща й й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
След като бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я обезглавят. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Варвара е типично женски празник.
За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия.
Срещу празника край измазаното огнище се нарежда трапеза за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода; оставят пешкир и възглавница до софрата.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Arhangel
на 06.12.2008 в 10:07:20 #14Честит празник на всички!
машадо
на 04.12.2008 в 17:25:20 #13Все пак са действащи? Да, но са пусти. Най-големият манастир в България – Рилския има ... 11 монаха! В България има много светини и светци: преподобни Иван Рилски, покровителят на страната, свети Климент Охридски, свети равноапостолни Борис-Михаил, цар Петър, преподобна Параскева и много, много други.
Ето защо аз вярвам, че по молитвите на тези велики Божии угодници и в България ще настъпи духовно възраждане. | www.pravmir.ru Превод: Дария Захариева
машадо
на 04.12.2008 в 17:24:12 #12Това интервю на отец Зотик ясно илюстрира религиозната неграмотност на българския народ и неговата суетна вяра(суеверие), но най-вече показва, че истинските православни ни виждат като хора не търсещи истината! Трудната съдба на българското Православие 26.11.2008 | Наталия Морозова Православието в България трудно може да бъде разбрано отстрани. От една страна всеки православен турист или поклонник с радост, както и във всяка православна страна открива за себе си, че богослужението се извъшва на разбираем църковно-славянски език. Но в България не можеш да се причастиш във всеки храм, а дори в големите манастири монасите не са повече от десет... Разговаряме с йеромонах Зотик (Гаевски) за неговия път към вярата, за служението му в България и пътищата на българското православие. Монашеството е за цял живот. Разкажете как намерихте вярата? Роден съм в православно семейство. Родителите ми са вярващи и моята майка ме възпита във вярата. От детските ми години тя не просто ме водеше в храма, а ме приобщаваше към църковните тайнства и духовния живот. В моето семейство всички се стремяхме да се причастяваме често не само през четирите църковни поста, а и през останалото време. След училище постъпих в семинария. Как се отнесоха Вашите връстници към това, че Вие редовно посещавате църковни служби и избрахте да бъдете монах? Нормално, дори с уважение. Питаха ме за духовния живот и спасението, за църковния живот. Аз се стараех да им отговарям според силите си. 

 Защо избрахте монашество, а не например бяло духовенство? Призвание ли е монашеството?
 Роден съм в Молдавия, хората в Молдавия, както знаете са православни, отнасят се добре към Православната църква. След училище постъпих в Кишиневската Духовна семинария, която се намира на територията на Ново-Нямецкия Кицкански мъжки манастир. И това много повлия на моя избор. Наблюдавах монашеството отвън и реших да посветя целия си живот на Бога. Мисля, че е неправилно да се казва, че служението е призвание за някои. Всички ние сме призвани от Бога - Той ни призовава към Себе Си. Всичко зависи от този, който се отзове на Божия призив. Човекът приема или отхвърля Божия глас. Как родителите Ви приеха Вашия избор?
 И майка ми, и баща ми се отнесоха нормално към него. Майка ми преживяваше, защото бях много млад. На осемнадесет станах послушник. Единственият й съвет беше да не бързам с приемането на монашество. "Не бързай, защото монашеството е за цял живот. Не за ден, два или за година".
 Разкажете ни как попаднахте в България?
 След като завърших семинария, моят научен ръководител ми предложи да продължа в Богословския факултет в София. България ме впечатли с църквите, сооята история, с българските светци. Не съжалявам за избора си, научих много и продължавам да уча. Защо България, а не Киев или Москва?
 Всъщност желаещите да отидат в Москва и Киев бяха толкова много, че реших да направя по-нетрадиционен избор. Заминах за България, защото натам ме отправи международния обмен и България ми беше много интересна като православна страна. 


 България прилича ли на Молдова?

 Не, не прилича. За българите се смята, че са славяни, а молдовяните са към друга езикова група - романската. Румънците и молдавците са много подобни, но това е обяснимо. Общото между всички е православната вяра. Какво Ви направи впечатление в България? Бях поразен от полупустите храмове. Много е тягостно да видиш тази картина в неделните и празнични дни. Тук няма такъв църковен живот както в Молдавия, Украйна, Гърция, Русия, Сърбия. Налице е духовно мъртвило. Раздвижване се вижда рядко. И затова си мисля, че има глад за духовност, но сякаш никой не го забелязва. Питал съм се дали за това състояние могат да се намерят обяснения в спецификата на българския народ, неговия манталитет, историческото минало. Но под турско владичество са били и Гърция, и Сърбия, а църквите в тях са пълни. А и всички страни, преживели комунизма, се възраждат много бързо. В България не е така. Имало ли е гонения на православните в България?

 Да, имало е. Не такива, каквито са били в СССР. Църквите в България поне не са били разрушавани. Манастирите са запазени. Гонението е било по-скоро скрито, хората са били следени и така се е оказвал натиск. Комунистическият режим се е отнасял сравнително лоялно към Православната Църква. Търся отговор на въпроса защо хората тук не се вълнуват от вяра, от духовност, а тичат по пътищата на света. Пък и никой не се опитва да ги поведе. Зная, българите са имали забележителни църковни водачи, много от тях са светци... Иска ми се, ако мога да помогна с нещо на обърканите и незнаещите. А младите ходят ли на църква? Младите влизат в храма, за да запалят свещичка, за да се прекръстят (понякога се оказва, че не умеят) и се случва да помолят да им се прочете молитва за здраве. Отче, много често православни поклонници в България се чудят, че на литургия в българските храмове не винаги причастяват. Вие знаете ли защо е така? Да, това е проблем в България. Така е, защото в периода на турското робство, през комунизма, много рядко са ходили на църква и са се причастявали. Обикновено се ограничават на няколко пъти в годината, в това число през Великия пост. Сега в повечето православни страни, с изключение на България, настъпи духовно възраждане. Тук е сякаш обратното. Наблюдавам, че в България има негласно учение, според което православните трябва да се причастяват не по-често от четири пъти годишно, във времето на постите. За съжаление тази гледна точка се поддържа от много свещенослужители, дори от някои архипастири на Българската православна църква. В България почти отсъства църковен живот, но това все пак е света земя. На всяка крачка се натъкваш на светини. В такава малка страна манастирите са около петстотин. Представяте ли си това?! Колко е тъжно, че много от тях просто са необитаеми или полуразрушени! Все пак са дей
машадо
на 04.12.2008 в 17:08:35 #11Тропар, глас 8 Варвару святую почтим: вражия бо сети сокруши, и яко птица избавися от них, помощию и оружием Креста, всечестная.
машадо
на 04.12.2008 в 17:03:35 #10Единствения адекватен коментар е на Спарко, но вие езичниците с християнски имена не може да го разберете, защото сте от разцърковения български народ, който отдавна е изтръгнал своя християнски корен!
Спарко
на 04.12.2008 в 11:46:58 #9Карина, поговори с някой свещеник и ще ме разбереш. Едното е едно, другото е друго. Лошото е че не четете какво съм написал
Спарко
на 04.12.2008 в 11:45:27 #8Нюза, може ли поне веднъж, вежднъж!!! да не смесвате инфомация за ЦЪРКОВНИЯТ ПРАЗНИК, с народни поверия в една статия?! Гневите Бога! pрочети каво съм написал! Да не са в една статия! Ма кой да чете ...
Спарко
на 04.12.2008 в 11:32:59 #7Е да, не ги смесвай, И след това като дойдеш в храма повтаряш същото. Това ми е мисълта, но явно .... То за теб Рождество сигурно е свързано с елхата и подаръците?!
Спарко
на 04.12.2008 в 11:27:41 #6Ский сега, повтарям го бавно за да разбереш! БАВНО!!! ДНЕС Е ПРАЗНИКА НА СВЕТА ВАРВАРА. НЕ Е СВЪРЗАН С НИЩО ДРУГО! НАРОДНИТЕ ПОВЕРЕЯ НЕ СЕ ОТНАСЯТ КЪМ КАНОНА. НЕ СЕ СМЕСВАТ ТЕЗИ НЕЩА!!!
Спарко
на 04.12.2008 в 11:01:59 #5Таз, става въпрос мойто момченце за нарушаване на канона!!! Затова не трябва тази информация да се смесва с народни поверия. Ама и ти като една баба дето палеше 2 свещи на иконата на Св. Георги. Едната за Светеца, другата за змея, щот не знаела къде ще отиде ...
Спарко
на 04.12.2008 в 10:10:28 #4Става въпрос за неща, които надали ще разбереш. Това се нарича размиване на вярата. Н еможе да ми се подвизават разни гадателки окичени с Икони. И това тука е така - или пишете за празника, и какво е правила светицата, или пишете че баба Пунка от Опицвет днеска е гадала. Ма куха ти е главата, затова пинкяш
Sisco
на 04.12.2008 в 10:05:46 #3Спарко, добре ли си с главата, само едни и същи неща приказваш. Не си му адвокат на Бога.
Спарко
на 04.12.2008 в 09:49:20 #2Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. Браво!!! Страхотна информация!
Спарко
на 04.12.2008 в 09:48:08 #1Нюза, може ли поне веднъж, вежднъж!!! да не смесвате инфомация за ЦЪРКОВНИЯТ ПРАЗНИК, с народни поверия в една статия?! Гневите Бога!