„Омърсените политици", озаглавява коментара си за България „The Economist".

Румен Петков призна, пише изданието, че като вътрешен министър на България се е срещал с топ гангстери през 2006 г.

Той твърди, че е било за добра кауза - да ги помоли да спрат да се избиват помежду си в решаващите седмици преди влизането на страната в Европейския съюз.

За българските неволи с престъпността и корупцията трябва обаче не само временно прекратяване.

Публичните разстрели, които не се разкриват никога, се подновиха - миналата седмица убиха най-известният автор на книги за мафията Георги Стоев, както и директорът на енергийна компания със спорна история, пише още „The Economist".

Под натиска на Европейския съюз Петков подаде оставката си седмица по-късно - след изтичането на информация, че хора от неговото министерство са предоставяли секретни документи на наркобосове, а производители на нелегален алкохол са давали пари на криминалисти в замяна на информация и унищожаване на уличаващи ги доказателства, разказва изданието.

Официални лица от Европейския съюз са притеснени, че всичко, което споделят с българските си партньори може да изтече към престъпниците.

Европейските власти не одобряват грубиянския манталитет на Петков. Официално лице от ЕС споделя, че му е смешно как той „постоянно натяква факта, че сега България е член на ЕС", се казва в коментара на „The Economist".

Това обаче не е единодушно мнение. Заместник-председателят на Европейската комисия Франко Фратини кара ски с Петков миналата година и той го възхваляваше.

Но ЕС вече замрази някои програми заради корупция. През юли ще бъде направена оценка на цялостния напредък на България и може да се наложи клауза за спиране на решенията на българския съд, като те да не са валидни в рамките на европейската общност.

Разследване на парламента направи оставането на поста му невъзможно за Петков. Но истината е в слабостта на българската политика, коментира „The Economist".

Според изданието управляващите бивши комунисти са разделени между модернистичното крило на министър-председателя Станишев и старата гвардия около Румен Петков.

Партията в коалицията, която представлява турското етническо малцинство контролира земеделското и екологичното министерство - основните канали за парите от ЕС.

Тя е сериозно критикувана заради сделки със земи, произволната трактовка на лицензите за мините, както и купуването на гласове, се посочва още в коментара.

Станишев напоследък се опитва да върне в управлението заместник-министъра на околната среда от неговата партия, обвинен миналата година в корупция (след това оправдан).
Докато беше извън министерството той изненадващо се сдоби с два вестника (купени по думите му със спестявания), пише „The Economist", (като най-вероятно тук става въпрос за зам.министъра от ведомството на Емел Етем Делян Пеевски, който с майка си Ирена Кръстева придобиха пресгрупата на Петьо Блъсков, бел.ред.).

Министърът на икономиката Румен Овчаров - друг бивш комунист от старата гвардия, подаде тайно оставка миналата година, но настоява че е невинен.

Критиките от Брюксел и от другаде заради непрозрачността в България продължават. Още една оставка едва ли ще промени нещата.