България има голяма степен на интернет свързаност с високо покритие, но са налице и сериозни предизвикателства по отношение на употребата му. Това се отчита в работен документ "Дигиталната икономика на България през 2026 г.", публикуван в рамките на годишния Доклад за цифровото десетилетие 2026 на Европейската комисия (ЕК). Данните са цитирани и от Българската стопанска камара (БСК).
През 2025 г. в страната е постигнато 93,53% покритие на VHCN (свръхвисокоскоростни мрежи) през 2025 г., при средно 85,54% в Европейския съюз (ЕС). FTTP покритието (с оптични кабели) достига 93,53%, докато средното за ЕС е 74,13%. 5G покритието възлиза 94,83%. То е леко под средното за ЕС ниво от 96,79%, като се наблюдава бърз растеж в селските райони.
2,92% от фиксираните абонаменти за широколентов интернет достъп за скорост от 1 Gbps или повече. Отчита се ръст с 44,3%, но все нивото в България остава под средното за ЕС от 26,97%. 41,25% от мобилните устройства със SIM карти поддържат 5G мрежа, с 69% повече на годишна база, но под средното за ЕС ниво от 55,55%. Като основно предизвикателство се посочва преминаването от внедряване към ефективно използване.
Анализът отчита, че населението у нас е с ниски нива на дигитални умения, което оказва влияние върху дигитализацията на МСП и публичните услуги, въпреки текущите инвестиции. Само 35,5% от българите има основни дигитални умения, което е по-ниско от средното ниво за ЕС - 38,3%.
Пропуските в дигиталните умения са по-видими при по-възрастните хора, по-малко образованите и живеещите в селата. Дигиталните обществени услуги за гражданите (68%) и за бизнеса (94%) са под средните стойности за ЕС. Достъпът до електронно здравно досие възлиза на 87,5%, което е близо до средното за ЕС.
Към страната ни са отправени препоръки, които включват укрепване на дигиталните умения, увеличение на броя на специалистите по информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и подобряване на ползването на дигитални обществени услуги.
В документа на ЕК за България са посочени резултати от анкетно проучване сред 847 предприятия, проведено от БСК. Според 40% от анкетираните липсата на цифрови умения е основна пречка пред цифровизацията, следвана от финансовите ограничения (33%) и ограничения достъп до информация (15%). Регулаторните и административни тежести също се посочват все по-често, като 7% от фирмите съобщават за регулаторни бариери през 2025 г.
Компаниите се оплакват още от постоянна фрагментация, паралелни цифрови и аналогови процедури и ограничен институционален капацитет. От БСК уточняват, че тези проблеми увеличават разходите за съответствие и могат да възпрат инвестициите или да принудят компаниите да се преместят.
USD
CHF
GBP
