Изграждането на социална Европа означава подновяване на европейския проект и доверие в Съюза. С това заглавие излиза френският le monde. Осем членове на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), включително Лоран Бергер, който я председателства, призовават за европейска директива относно минималните заплати и възможно най-амбициозното колективно договаряне.

На 25 март 2022 г. ще се навършат 65 години от подписването на Римския договор, като така се роди Европейската икономическа общност, която обедини едва излезли от войната страни в проект за икономическо сътрудничество. Тази визионерска идея подтикна нашите страни да се ангажират в постоянен диалог, за да осигурят траен мир, коментира изданието. Бащите основатели на европейския проект бяха наясно, че могат да функционират само с подкрепата на народите, продължава вестника.

"Икономическото сътрудничество и конвергенцията трябваше да вървят ръка за ръка със споделянето на благосъстоянието. Следователно обещанието за просперитет, донесено от икономическата конвергенция, трябваше да бъде придружено от социално сближаване. Обещанието е частично изпълнено", посочва le monde.

Изграждането на социална Европа е по-дълго от икономическото изграждане, според анализаторите. Напредъкът като приемането на еврото засили интеграцията и взаимозависимостта на икономиките на държавите-членки, но не попречи на разпространението на усещането за пропаст между институциите и гражданите. При липсата на европейски инструменти, които дават възможност за компенсиране на произтичащите от това социални дисбаланси, Европа би могла да се възприема като зона, изключително в услуга на икономически и финансови интереси.

Кризата от 2008 г. затвърди този образ. Като подчертава недоверието към европейските институции, това благоприятства развитието на популистки и евроскептични или еврофобски движения, се посочва в анализа.

"Отне почти десет години, докато социалните въпроси най-накрая се върнат в центъра на политическия дебат. По този начин приемането на Европейския стълб на социалните права през 2017 г. отбеляза повратна точка. По същия начин, солидарният подход за отговор на здравната криза от епидемията Covid свидетелства за важността на това социално измерение. Напредъкът обаче все още е твърде плах с оглед на предизвикателствата, пред които трябва да се изправим", пише на le monde.

Европейските работници искат силна, обединена и защитена социална Европа. Затова Европейската конфедерация на профсъюзи иска от европейските политици, вземащи решения, да компенсират годините на забавяне, като одобрят европейска директива до годишнината от Римския договор за минималните заплати и възможно най-амбициозното колективно договаряне.

Тази директива трябва да изисква от държавите членки, където съществува законовата минимална работна заплата, да я определят на достойни нива, така че всеки работник да може да живее достойно от работата си в Европа. Запазвайки добрите национални практики, които вече са в сила в някои държави, гарантиращи автономията на социалните партньори, директивата трябва също така да изисква от държавите членки да определят заедно със самите социални партньори мерките, необходими за развитие и укрепване на колективното договаряне във всички европейски страни.

Защото колективното договаряне, особено на междупрофесионално и браншово ниво, е най-добрият инструмент за определяне на справедливи заплати и по-справедливо споделяне на богатството, произведено от работниците, според синдикалистите. Освен въпроса за заплатите, колективното договаряне също дава възможност за подобряване на условията на живот на работното място и по-добро участие на работниците в избора на техните компании.