Аман.
Тази великолепна дума, намерила подобаващо място в нашия речник и взета назаем от югоизточните ни приятели, може би е най-подходяща за кратък и лаконичен коментар на материала от многоуважавания “Дейли телеграф”, чрез който авторите му са правили опити за вариации на тема “българска престъпност”.

Ако бяха се ограничили само да открият топлата вода с твърдението, че тайните служби у нас “имат пръст” в някои от най-сериозните показни убийства – а всъщност и това не е доказано, то статията можеше да бъде подмината и без това “аман”.

Но авторите украсяват основната си теза с редица неверни и отново съвсем недоказани неща, което вече кара “чашата” да тръгне към преливане.

Първо, хич не е вярно, че убийствата у нас започват от 2001 година – началото им е поне 3-4 години по-рано.

Второ, двамата журналисти демонстрират много слабо познаване на материята, за която са се насилили да пишат – нито Явор Марков, нито Дишлиев или пък Клюна, са убити от снайперисти, както компетентно твърдят авторите на статията.
Странно е защо поне не са си направили труда да проучат фактологията около тези престъпления – задължителен момент от журналистическата дейност – преди да седнат да пишат.

Трето, много е интересно защо авторите са решили, че именно 2001-ва е началната година на европрисъединителните процеси у нас – това също не отговаря на истината - и защо твърде екстравагантно решават да свържат “мафиотската чистка” с влизането ни в ЕС.

Или многоуважаемите автори си мислят, че държавната ни политика се е амбицирала да покрие изискванията и по неофициална преговорна предприсъединителна глава “Показни убийства”?

Елементарно.
Дори само това прави въпросният материал твърде лековат.

А какво се случва с него, като прибавим и безумното твърдение, че чадърът – кой знае защо въобще е намесено това нещо – с помощта на който е убит писателят Георги Марков, е бил с отровен връх!
И това излиза в държавата, която разкри точно как е станала екзекуцията на Марков!

Авторите обаче отиват още по-далеч – с безподобен размах и полет на мисълта, те слагат под общ знаменател екзекуцията на Жоро Илиев – в Буда бар на Слънчев бряг и опита за убийство на Йоан Павел ІІ, станал преди повече от 20 години – когато същият този Илиев е търкал чиновете в някое кюстендилско училище без въобще да подозира, че след няколко десетилетия ще се окаже основна част от фантазиите на двама журналисти за българските тайни служби.

Дали пък авторите не си мислят, че под вола наистина има теле.

Лошото е, че подобни писания излизат далеч оттук, четат се от хора, за които България в повечето случаи е само географско понятие, но за съжаление това не пречи именно от такива текстове те да формират своето мнение и нагласа за нас.