Когато децата се учат да пишат - те се учат и да мислят, не просто да преразказват, а спонтанно да представят свое описание за света. Това каза Доц. Людмила Малинова от Института за литература при БАН, който е организатор на Национална научна конференция "Детството - креативност и спонтанност".

Конференцията се организира съвместно със Сектор "Детска литература" към Столична библиотека и е част от проект: "Българската литература за деца национални и универсални ценности " с ръководител д-р Росица Чернокожева. Конференцията е посветена на годишнини от рождението на: Дора Габе - 130 г., Елисавета Багряна - 125 г., Калина Малина - 120 г., Никола Фурнаджиев - 115 г., Лъчезар Станчев - 110 г. Сред гостите на събитието са наследниците на Лъчезар Станчев и синът на Никола Фурнаджиев.

Освен изследователи и любители на детската литература гостите на Американския център при Столична библиотека могат да видят и тематична изложба, представяща творчеството на детските класици. Сред тях изданията на "Прозорче", в които са публикувани емблематични детски стихове като "Баба Марта" на Елисавета Багряна.

Въпросът как да провокираме спонтанен интерес към книгата, макар и не лесен, насочва към разбиранията и на самите автори, на които са посветени докладите в днешната конференция.

"Днес е модерно да казваме креативност, но тези неща като тенденции можем да ги забележим още в читанките и христоматиите далеч назад във времето", заяви доц. Малинова. Тя даде пример с христоматиите на Елисавета Багряна. По думите й те са изключително креативни.

"Въпросите, темите, които са зададени, посоките за размисъл на малкия читател провокират точно това - спонтанност и креативност. Те да се учат да пишат - следователно да мислят, не да преразказват толкова, защото това упражнява езика им, а преди всичко неща, които да провокират мисленето им, да изваждат у тях спонтанно своя визия за света, свое отношение, свое описание", обясни доц. Малинова.

С днешната конференция от Института по литература при БАН и Столична библиотека искат да припомнят някои от най-хубавите класически творби за деца.

"Това са класически автори, в творбите им за деца във всяка от тях се внушават ключови универсални човешки ценности - уважение към човека, уважение към родителите, любов към родината, нравствени ценности - състрадание, човечност, доброта", каза още доц. Малинова.

По думите й всички те пишат много естествено, много искрено и откровено за децата.

Откровен и честен по мъжки - така видя детското творчество на своя баща, наследникът на Никола Фурнаджиев - Йордан Фурнаджиев. По думите му докато в поезията си за възрастни Фурнаджиев е по-завоалиран, то в поезията си за деца - той говори направо и откровено. Верен е на своята основна тема родолюбието, което има отношение както във възпитателната работа, така и в бъдещето изграждане на личността на младия гражданин, отбеляза Фурнаджиев и изтъкна, че когато разговаря с децата - "той не се вдетинява, а говори сериозно и по мъжки, дори за теми, свързани с пързалката".

Доколко обаче са познати стиховете им на малките читатели, доц. Малинова отчете, че част от класическото им художествено наследство е включено в читанките, в учебниците по литература. "Някои творби се познават от съвременните деца, други в зависимост от детето - някои от тях четат повече, други по-малко, но творбите им са така написани, че те са обичани от децата, защото са много искрени", каза още изследователят.