Бавно и сигурно се подобряват нещата, но толкова бавно, че дори не можем да ги усетим и да им се зарадваме. Това президентът на КНСБ Пламен Димитров пред БНР.
Той очаква да продължат недоволството и натиска в обществените медии, които се готвят за протест на 15 май - БНР, БНТ и БТА. Според Димитров ще ги подкрепят и много частни медии.
Димитров изтъкна, че има напрежение и в други сектори - земеделие, детско здравеопазване, агенции и др.
"Напрежението ще продължи и управляващите трябва да го чуят. Това не е призив към дестабилизация. Говорим сумарно за 150 - 200 млн. лв., за да могат тези недофинансирани сектори, агенции и структури да получат минимално увеличение от 10-15%, за да може да има някаква справедливост", посочи Пламен Димитров.
Той изтъкна, че на фона на 97 млрд. лв. бюджет всеки финансов министър може да намери нужните средства без каквито и да било негативи. Според КНСБ в бюджета има буфер от поне 5 млрд. лв. за предвидени разходи, които няма да бъдат изпълнени. По думите на Димитров правителството мисли по въпроса. Той е умерен оптимист, че в следващите седмици, финансовият министър ще намери решение.
Президентът на КНСБ отбеляза също, че се готви ефективна стачка в градския транспорт и пълно парализиране на столицата, ако не се намери решение. "Чувам, че се готвят и други протести - предстои да ги чуем след празниците като график. В това число и АПИ - може би някои магистрали ще бъдат блокирани. Това може би ще стане във втората половина на май", заяви той. Димитров подчерта, че нищо не се дава даром и добави, че борбата продължава.
Според синдикалния лидер нетният размер на минималната заплата за издръжка на живот трябва да бъде поне 1521 лв., за да може човек да си посрещне поне минималните разходи. "Извън заплатите, смятам, че имаме добри социални придобивки и в законодателството, и в колективните трудови договори", каза той.
Пламен Димитров посочи, че има хора, които не могат да свържат двата края, макар да работят по 10-12 часа на ден. Той допълни, че ръстът на доходите от 2021 г. насам е устойчив - между 13% и 15% номинално. "За 4 години имаме увеличение на минималната работна заплата с близо 56-57%, а на средната с близо 50%. Това са осреднени числа", обясни Димитров. По думите му увеличението до голяма степен покрива инфлацията.
Според синдикалиста обаче дори с тези темпове на ръст на доходите, работещият българин продължава да е оценен несправедливо и доходите му не стигат, за да живее прилично. Той изтъкна, че 2/3 от работещите нас получават заплата под средната и само 1/3 са със средното или по-високо възнаграждение. Димитров отбеляза, че около 280 хил. души у нас работят на пълно работно време за минимална работна заплата, а други 250-260 хиляди получават доход до минималната работна заплата, но по-малко от 8 часа.
Пламен Димитров е категоричен, че има крещяща нужда от увеличение на доходите с поне 10-15%, за да се потуши донякъде усещането, че гоним цените. Според него това, което е "взривило" хората по отношение на бюджета, е непремереното действие към сектор "Сигурност". "Когато за някои има 50 и повече процента, пък за другите няма или има някакви смешни 5% - това взривява всички и с основание".
За обсъжданото увеличение на пенсионните вноски той обясни, че то няма алтернатива. "Отдавна говорим, че системата няма как да бъде стабилизирана, ако няма минимално увеличение на осигурителните вноски," каза Димитров. Не говорим за вдигане на данъците, а на вноските, изтъкна той.
Синдикалистът каза още, че договорените увеличения на стажа и възрастта за пенсиониране свършват през 2038-2039 г. "Никакво друго увеличение нямаме намерение да коментираме", отсече президентът на КНСБ.
USD
CHF
EUR
GBP
