Президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев влязоха в спор в ефира на Nova по част от параметрите на очаквания проект за Бюджет 2026 г. Същевременно в позициите им по определени теми има и допирни точки.
Пламен Димитров заяви, че минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г. ще се определи по действащия закон. Тя трябва да възлиза на 50% от средното трудово възнаграждение за страната, прави около 620 евро. По думите му законът няма да се променя, като решението е резултат от сложни коалиционни разговори. Според Димитров увеличението на МРЗ е важно, но не решава всички проблеми на пазара на труда. Той вижда неясноти по въпроса дали заложеното средно увеличение на доходите с 5% обхваща и автоматичните увеличения в сектори като сигурност, здравеопазване и образование.
Очаква се пенсиите да бъдат актуализирани по т.нар. "Швейцарско правило" с около 7% от 1 януари. Повишението им се покрива основно от осигурителни вноски, които се предвиждат да бъдат увеличени с 2 процентни пункта. Синдикатите определят решението като предвидимо и устойчиво, тъй като работещите винаги плащат пенсиите в реално време, но според работодателите това не е най-добрият подход.
Васил Велев посочи, че по-високите осигуровки ще се плащат основно от хората, заети в реалната икономика, тъй като служителите в секторите "Сигурност", "Отбрана" и "Съдебна система" не внасят осигуровки. "Работещите в частния сектор ще платят увеличенията на заплатите в държавния", изтъкна той. Велев изчислява, при заплата от 2000 лева с увеличение на общата осигурителна тежест с 3 процентни пункта работещият ще получи около 58 лева по-малко нетно възнаграждение. Председателят на АИКБ заяви, че такова увеличение ще намали възможността за повишаване на заплатите и може да доведе до съкращения в някои предприятия и дори до фалити.
По думите Димитров повишаването на вноските ще допринесе за около 1,2 млрд. евро допълнителни приходи, които ще покрият увеличението на пенсиите, а според Велев ефектът няма да е толкова положителен, защото по-високите данъци върху труда могат да доведат до ръст на сивата икономика. "Това е стимул за изплащане на пари в плик и за укриване на доходи", подчерта той и допълни, че България вече е сред страните в ЕС с най-висока осигурителна тежест.
Президентът на КНСБ смята, че част от фирмите имат възможност да компенсират допълнителните разходи чрез дял от печалбите, които се очакват за 2025 г. да надхвърлят 65 млрд. лева. Той посочи, че предприятията, които реализират добри резултати, могат да отделят средства за по-добри възнаграждения, докато при губещите рискът от затруднения е реален.
Същевременно Пламен Димитров и Васил Велев се обединиха около мнението, че разходите за публичната администрация остават високи. Председателят на АИКБ отбеляза, че заетите в бюджетната сфера са около 22% от всички работещи в България, докато средно средният дял в ЕС е 18%.
Димитров и Велев също се обявиха против високите възнаграждения в някои държавни предприятия и институции на фона на напрежението около осигурителната тежест. "Не може при всяко левче, което делим на две, да има хора с по 20 хиляди лева заплати в държавни дружества", коментират те.
Президентът на КНСБ и председателят на АИКБ са единни за необходимостта от предвидимост и прозрачност при изготвянето на бюджета. Те смятат, че обществото има нужда от ясно обяснение как всяко увеличение на данъци и вноски ще се отрази върху доходите и социалните плащания.
USD
CHF
EUR
GBP
