Българите като цяло подкрепят приемането на Р. Северна Македония в Европейския съюз, продължават да имат висока съпричастност към държавата, с която имаме обща история, категорично обаче искат първо да се уредят отношенията със Скопие и едва след това да се мисли за членството в Европейския съюз.
Категоричното условие е Скопие изпълнява бързо договора си с България и българските граждани остават силно взискателни към Северна Македония.

БСП вика премиера да каже за Северна Македония
Опасяват се, че правителството подготвя нещо различни
Това показва кратко изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено сред 808 пълнолетни българи в периода между 29 октомври и 6 ноември.
57,9% от българите са категорични, че "Най-важно е да бъдат уредени отношенията на Република Северна Македония с България, а не е толкова важно дали Република Северна Македония ще стане член на Европейския съюз". Срещу тях стоят едва 5.8%, които избират отговор: "Най-важно е Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз, дори и да не са съвсем уредени нейните отношения с България".

Източник: Галъп интернешънъл
В разразилия се спор важен въпрос е дали отношенията между двете страни трябва да изчистят преди влизането в ЕС или пък именно членството в ЕС би могло да подпогоне преодоляването на проблемите.
Въпреки че по такъв тип теми трудно може да се очаква детайлна масова запознатост, инстинктът на българското общество е ясен, а . Преди години, припомнят социолозите от "Галъп", обществото ни по-скоро остана на страната на Скопие в спора с Атина.
Само 6,1% държат България да не подкрепя съседката при никакви условия, но и безусловна подкрепа за членство в ЕС дават само 8%.
Мнозинство от 51,1% избира опцията "България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз, само при условие че Република Северна Македония бързо изпълнява договора, който има с България".

Източник: Галъп интернешънъл
Немалък дял, 36,3%, признават, че не могат да преценят - това е очаквано заради по-сложния характер на темата.
Най-младите групи не са особено запознати с темата. Другите демографски фактори по-скоро повлияват слабо. Явно става дума за консенсусна тема, е изводът на социолозите от "Галъп интернешънъл".
От "Галъп" отбелязват, че няма сериозни разлики в отговорите по темата между електоратите на всички основни партии. Известно изключение е този на ДПС, където най-осезаем е делът на онези, които се затрудняват да отговорят. Подобна е картината и сред дистанцираните от политиката българи. Но и в тези две групи, "бързата писта" за Скопие се споменава съвсем рядко в отговорите, за сметка на ясните условия.
Припомняме, България отказа да даде зелена светлина и наложи вето над започването на преговорите за членство в Европейския съюз на Северна Македония. Аргумент за това беше неспазването на Договора, подписан преди три години между две страни, с който се регулират отношенията на добросъседство, както и продължаването на работата на междуведомствената комисия по историческите въпроси. Самата комисия спря работа за една година заради вътрешнополитическо напрежение в Северна Македония и провеждането на нови избори. Препъникамък в работата на комисията се оказа фигурата на Гоце Делчев, но историци предупредиха още преди една година, че работата на комисията реално е блокирана и не се постига напредък.
Още миналата година на свикана среща при президента Румен Радев бе взето решение Македония да бъде подкрепена, но не и без условие.
Преди това червен светофар за преговори за Македония и Албания беше даден от Франция.
boris
на 13.11.2020 в 15:42:23 #1Не съм съгласен. Историческите лъжи се опровергават с образование, а образованието изисква достъп до информация и четене на книги. А това може да стане едва след като Македония стане член на ЕС. Между това да четеш архивни писма и свидетелства и накрая - щеш нещеш да признаеш, че Георги Делчев е българин е едно - да признаеш, че е българин щото иначе няма да те пуснат в ЕС е друго. На сила хубост не става.