Младите хора вярват, че тяхното поколение може да промени България. 53% са категорични, че могат да променят България, 28% са скептични за родната действителност и 19% не могат да преценят. Това показват данните на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите", представени на Национален форум "Младите могат".

Форумът поставя в центъра на общественото внимание гласа на младите хора - аргументиран, емоционален и неудобно честен, такъв, какъвто прозвуча в рамките на едноименното социологическо изследване, картографиращо страховете, амбициите и апатията на младото поколение.

Реализацията на изследването е от социологическа агенция "Тренд", проведено чрез пряко стандартизирано интервю "лице в лице" с 800 представители на младите хора във възрастовите групи 15-19 г., 20-24 г. и 25-29 г. Социологическото разследване е проведено в периода 21-28 май.

Отново на същия въпрос - дали млад човек до 29 г. може да стане ефективен политически и граждански лидер, голям процент от запитаните - 57% са на мнение, че могат да станат такива, 25% не искат да се превръщат в политици и 18% не могат да преценят.

Като пречки пред това да станат политически лидери младите хора посочват:

  • 50% не вижда подкрепа и възможности;
  • 44% не са сигурни в уменията и в подготовката си;
  • 36% смятат, че ще има негативни стереотипи спрямо младите;
  • 33% споделят, че им липсва самочувствие;
  • 19% не искат да са политици;
  • 5% не могат да преценят.
Младежите - все повече се интересуват от политика, но скептични към бъдещото на страната

Младежите - все повече се интересуват от политика, но скептични към бъдещото на страната

Освен страх сред младите - да не се разболеят сериозно

Изследването търси отговор на въпроса "Кои са най-важните за вас три ценности?". Там 64% от запитаните отговарят, че това е семейството, 42% посочват сигурността, 41% отбелязват мира, 32% казват, че за тях това е свободата, 22% декларират човешките права, 15% свободата на изразяване, 14% демокрацията, 13% върховенството на закона, отново 13% казват, че за тях важна толерантността, 10% посочват равенството, 7% солидарността, 6% пазарната икономиката и 1% не могат да преценят кои са най-важните ценности за тях.

На въпрос "Вие лично чували ли сте или не сте чували термина "Младежко овластяване"? 81% не са чували за термина, 15% са чували за него, докато едва 4% не могат да преценят.

Въпреки, че голям процент не са запознати с термина "Младежко овластяване", но запитани кои аспекти от него имат най-голямо значение, то тогава картината се променя. 46% заявяват, че е важно да има достъп до качествено образование, 40% искат възможност за заетост и стажове, 34% желаят развитие на уменията, 30% искат финансова грамотност, 20% искат повече борба с дискриминацията и неравенствата, 19% настояват за участие в процеси по взимане на решения, 13% посочват, че трябва да има подкрепа на уязвимите групи и 7% не могат да преценят какво виждат и искат да се включва във въпросния термин.

Проучването открива и доста болезнен въпрос що се касае до младото население на България. 34% от запитаните заявяват, че по-скоро нямат възможност да влияят върху обществени процеси и формиране на политики, 29% в известна степен имат възможност да го правят, 20% изобщо нямат възможност, 9% в голяма степен имат възможност и едва 8% не могат да преценят.

Младите европейци загрижени и за скока на цените, и за климата

Младите европейци загрижени и за скока на цените, и за климата

Социалните мрежи са основният източник на информация за младите граждани на ЕС

Изследването обръща внимание и на това дали се говори или не се говори за правата и отговорностите на младите хора. 66% от запитаните смятат, че не се говори достатъчно за правата на младите, 22% са на мнение, че се говори и 12% не могат да преценят.

И тук отговорите се променят, когато въпросът е зададен по-различен начин затова в какви обществено-социални дейности са участвали младите? 53% казват, че са гласували на изборите, 22% са били доброволци, 16% пък са организирали подписка/петиция, 13% са стигали до протест и митинг, 4% са се отдавали на местен младежки съвет. Притеснителното е, че 35% от анкетираните не са участвали в нищо.

Като основни причини за липса на заинтересованост за участие в някакви дейности, 28% от младите посочват липсата на информация, 27% не вярват, че нещо ще се промени, 25% пък никой не ги е поканил, 20% изтъкват, че политиката ги отблъсква, 18% имат съвсем други приоритети, 16% не вярват на институциите, 13% пък изобщо не виждат смисъл да участват в каквото и да било, 17 не могат да преценят.

Политиката като основа на въпроса намира негативно отношение и в семейството - 36% изпитват негативно отношение към политиката, 35% неутрално отношение, 14% не говорят за политика. Все пак в 10% от запитаните оценяват положително разговорите за политика.

На контра въпрос какво би ги мотивирало да участват активно в дейности, 53% искат много ясен резултат от усилията им, 50% искат да се борят за конкретна кауза, 32% очакват възнаграждение, 26% се оглеждат за личен пример, 22% очакват подкрепа от училище, 9% нищо не би ги мотивирало.

Гуцанов: Осигурени са 46 млн. лв. за стимулиране работодателите да наемат млади хора

Гуцанов: Осигурени са 46 млн. лв. за стимулиране работодателите да наемат млади хора

Трябва да се прави всичко възможно и най-уязвимите да се чувстват добре, каза той