Младите европейци загрижени и за скока на цените, и за климата

Социалните мрежи са основният източник на информация за гражданите на ЕС на възраст 16-30 години. Това показва проучване на Евроарометър за младежта, проведено между 25 септември и 3 октомври 2024 г. сред 25 863 млади хора на възраст между 16 и 30 години от всички 27 държави членки на ЕС.

Повечето от европейците в тази възрастова група са наясно и с рисковете от дезинформация онлайн.

Повишаването на цените и разходите за живот са повод за безпокойство за 40% от хората на възраст 16-30 години. Според 1/3 от анкетираните ЕС трябва да съсредоточи вниманието си върху околната среда и изменението на климата през следващите пет години, докато други 31% са на мнение, че приоритет трябва да бъдат икономическото положение и създаването на работни места.

Почти три от всеки десет млади хора (29%) искат ЕС да даде приоритет на социалната закрила, благосъстоянието и достъпа до здравеопазване. Повече от един на всеки пет респонденти пък посочва образованието и обучението (27%), жилищното настаняване (23%) и отбраната и сигурността на ЕС (21%) като важни приоритети за ЕС. Европейската отбрана е от особено значение за младите хора в Чехия (36%), Полша (33%) и Естония (32%).

Страните от ЕС разделени за зелената програма на блока

Унгария блокира важен екологичен законопроект

Председателят на Европейският парламент Роберта Мецола подчерта, че вслушването в исканията и тревогите на младите европейци е от жизненоважно значение за политиците, законодателите и европейската демокрация. "Младите хора днес са обезпокоени от повишаването на цените, изменението на климата, сигурността и шансовете им за намиране на добра работа. Това са опасения, на които трябва да обърнем внимание при всяко решение, което вземаме, и на всеки закон, който приемаме. В противен случай рискуваме да загубим едно цяло поколение поради разочарование и обезверяване", предупреди тя.

Проучването показва, че социалните мрежи са най-големият източник на информация по политически и социални въпроси за 42% от анкетираните на възраст между 16 и 30 години, като телевизията е вторият най-популярен източник (39%). Предпочитанието към телевизията е особено видимо сред респондентите на възраст между 25 и 30 години. Тази възрастова група е по-вероятно да използва онлайн новинарски платформи и радио, отколкото хората на възраст между 16 и 18 години. По-младите участници в проучването (16-18 години) разчитат повече на социалните мрежи (45%), отколкото анкетираните на възраст между 25 и 30 години (39%), а също разчитат на приятелите, семейството или колегите при получаване на информация (29% в сравнение с 23% при респондените на възраст между 25 и 30 години).

Мецола посочи, че тъй като повечето млади хора получават новините си предимно от социалните мрежи, политиците и платформите на социалните мрежи имат особена отговорност да се борят с нарастващата дезинформация.

241 млн. европейци може да са били изложени на дезинформацията на Русия

Цялата работа се състои в активно разпространяване на разделящо съдържание по щекотлива за европейците тема

Телевизията остава водещ източник на информация за младите хора в Португалия (53%), Италия (52%), Словения (45%) и Франция (43%). Онлайн пресата и/или новинарските платформи и радиото пък са източници на информация за 26% от по-младите участници и 16% от по-възрастните респонденти.

Проучването показва, че Инстаграм е най-често използваната платформа за получаване на политически и социални новини сред младите хора (47%), следвана от ТикТок (39%). Платформата X пък се използва от едва 21% от младите хора.

Повечето от младите хора (76%) смятат, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини.

В девет държави от ЕС над половината респонденти съобщават, че са били изложени на дезинформация "често" или "много често", като най-голям дял са от Малта (59%), Унгария (58%), Гърция (57%), Люксембург (55%) и Белгия (54%). Делът на тези, които вярват, че никога не са били изложени на дезинформация и фалшиви новини, пък е най-висок в Румъния (19%) и България (11%).

70% от участниците в проучването са убедени, че могат да разпознаят дезинформацията. Респондентите от Малта и Хърватия са най-уверени в способността си да разпознават дезинформацията, докато тези от Австрия, Германия и Словения се чувстват най-малко уверени.