Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години. Това стана ясно от национално проучване на агенция "Афис" в периода 22-29 март.
67,8% от хората заявяват, че не са работили в страни от ЕС през последните 5 години, 18,9% от анкетираните посочват, че лично са работили в друга страна, а 6,8% от гражданите отбелязват, че поне двама души от семейството им са работили в чужбина.
Това показва, че една трета от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар.
Според данните споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотиви. При хората в трудоспособна възраст картината е следната: сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят; при онези с двама или повече такива членове на домакинството, намерението да последват примера им се срещат още по-често - общо 61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно.
Сред споменатите в началото 29% "европейски българи", над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) лично са работили в Европа, но в момента се намират у нас. Това означава, че по-малък брой се връщат, отколкото мигрират периодично.
При хората без роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците). "Най-европеизираните" българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците. Затова освен "мозъците", има и далеч по-голям отток на "ръце" към трудовия пазар в ЕС.
Сред членовете на българските домакинства, които работят в ЕС най-голям е делът на помаците - 59,5%, след тях са ромите 50,9%, следвани от турците (45,9%) и българите (28,9%)
Образователната характеристика, очертана от Евростат, показва, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с тенденция за нарастване на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки
От горните числа следва, че 33% спрямо 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона всъщност живеят в ЕС.
Националната статистика има възможност да набира данни само за регистрирани на постоянен адрес, а хората, работещи в чужбина рядко имат мотив да заявяват дерегистрация пред местните власти, а често не се регистрират и на чуждестранните си адреси.
Данни на Евростат, които сумират национални статистики за пребиваващите граждани на едни страни-членки в други, сочат, че българите в ЕС са около 900 хиляди.
От отношение на това при какви условия "европеизираните българи" биха избрали да работят отново в България като първи фактор анкетираните поставят цената на труда.
На въпрос колко би трябвало да заработва месечно българският емигрант в Европа у нас, за да се върне за постоянно в страната си, 34,1% посочват поне 1500 лв., 28,6% - поне 2000 лв, около 17% смятат, че заплатата трябва да е поне 1000 лв, а 13,2% са на мнение, че тя трябва да е поне 2500 лв.
Едва 3,3% са категорични, че не биха се върнали в Българи заради по-високи доходи.
Запитани "Какво Ви показва вашият опит и този на вашите роднини: Нашият гражданин получава ли за еднакъв труд еднакво заплащане с това на европейските гражданин?", 81% отговарят, "по-често получават по-малко". 14% отговарят, че "най-често няма разлика", а само 2% - че "по-често получават повече".
Според анализа дъмпинг на цената на труда го прави привлекателен за работодателя в страната-приемник.
Към това се прибавя и невъзможността емигрантите да ползват собственото жилище. Наемите отнемат 20-40% от техния разполагаем доход в страната-приемник.
На въпрос дали работата, която върши техният роднина съответства на неговото образование. 59% отговарят, че тя изисква по-малко образование, 34% - че съответства на неговото образование и само 4% - че надхвърля неговото образователно ниво.
От това следва, че е много нисък делът на случаите, когато трудовият емигрант разгръща своите способности на европейския пазар.
pallini
на 02.04.2019 в 12:52:00 #2Присъединявам се към предния постинг. Това резултат от владеещата ЕС неолиберална политика на социални придобивки. Те н сапо джоба на ЕС, но избирателите трябва да се държат доволни. Колкото и да се струва абсурдно в БГ има див капитализъм и социалната система не може да съществува във вида на системите в социалдемократическите общества. На всички е ясно, че това се поддържа умишлено от власта вече 30 години. Вчера случайно разбрах за един проектант в строителството, че работи само на черно. Като го попитах когато узаконяваш нещо как го правиш, не можа да ми отговори. Строителя се оправял? Не знам дали ви е ясно, но така нищо не става. Даже строителя искал да плаща на ръка?? Как този разход ще го осчетоводи? Понякога проекта е 10-15% от цялата цена на обекта. Направо не ми се говори. Напуснах БГ преди 35 години. Говорите за някави апатаменти вече 2 месеца. Това, в нормална държава е невъзможно без последствия и не става с политици защото е мънки бизнес, малка работа. Но друго ме шашна. Как можеш да продадеш нещо под пазарна стойност, да го бпишеш в държавен регистер и никой да не те потърси за скрити данъци от пеачалба и ДДС??? Ами няма електронно правителство. Там където тази диспропорция ще цъфне пред данъчните е заместено с журналист. Ели, ако някой му плати знае се, ако не, не се знае? Ебаси първобитната система н анархичен ред. На времето са се опитвали с години и много човешки жертви да псрат Ал Капоне, докато се сетили, че държава никога не губи и му спретват присъда за неплатени данъци. Сменете имената на вашите главни герои и им спретнете същия сценарий. Да ама не. Та 35 г чакам още за малко напредък, ред и реализъм. Явно ще го оставя за другия живот.
Bobby_gBG
на 02.04.2019 в 12:10:10 #1Естествено че ще са най-"европеизирани" - нали им дават огромни социални помощи, несравними с това което получават тук - и безплатни къщи за децата. Без да им се налага да работят. Как да искат да са тук.