Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години. Това стана ясно от национално проучване на агенция "Афис" в периода 22-29 март. 

67,8% от хората заявяват, че не са работили в страни от ЕС през последните 5 години, 18,9% от анкетираните посочват, че лично са работили в друга страна, а 6,8% от гражданите отбелязват, че поне двама души от семейството им са работили в чужбина.

Това показва, че една трета от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар.

Според данните споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотиви. При хората в трудоспособна възраст картината е следната: сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят; при онези с двама или повече такива членове на домакинството, намерението да последват примера им се срещат още по-често - общо 61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно.

Сред споменатите в началото 29% "европейски българи", над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) лично са работили в Европа, но в момента се намират у нас. Това означава, че по-малък брой се връщат, отколкото мигрират периодично.

При хората без роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците). "Най-европеизираните" българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците. Затова освен "мозъците", има и далеч по-голям отток на "ръце" към трудовия пазар в ЕС.

Сред членовете на българските домакинства, които работят в ЕС най-голям е делът на помаците - 59,5%, след тях са ромите 50,9%, следвани от турците (45,9%) и българите (28,9%)

Образователната характеристика, очертана от Евростат, показва, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с тенденция за нарастване на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки

От горните числа следва, че 33% спрямо 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона всъщност живеят в ЕС.

Националната статистика има възможност да набира данни само за регистрирани на постоянен адрес, а хората, работещи в чужбина рядко имат мотив да заявяват дерегистрация пред местните власти, а често не се регистрират и на чуждестранните си адреси.

Данни на Евростат, които сумират национални статистики за пребиваващите граждани на едни страни-членки в други, сочат, че българите в ЕС са около 900 хиляди.

От отношение на това при какви условия "европеизираните българи" биха избрали да работят отново в България като първи фактор анкетираните поставят цената на труда.

На въпрос колко би трябвало да заработва месечно българският емигрант в Европа у нас, за да се върне за постоянно в страната си, 34,1% посочват поне 1500 лв., 28,6% - поне 2000 лв, около 17% смятат, че заплатата трябва да е поне 1000 лв, а 13,2% са на мнение, че тя трябва да е поне 2500 лв.

Едва 3,3% са категорични, че не биха се върнали в Българи заради по-високи доходи.

Запитани "Какво Ви показва вашият опит и този на вашите роднини: Нашият гражданин получава ли за еднакъв труд еднакво заплащане с това на европейските гражданин?", 81% отговарят, "по-често получават по-малко". 14% отговарят, че "най-често няма разлика", а само 2% - че "по-често получават повече".

Според анализа дъмпинг на цената на труда го прави привлекателен за работодателя в страната-приемник.

Към това се прибавя и невъзможността емигрантите да ползват собственото жилище. Наемите отнемат 20-40% от техния разполагаем доход в страната-приемник.

На въпрос дали работата, която върши техният роднина съответства на неговото образование. 59% отговарят, че тя изисква по-малко образование, 34% - че съответства на неговото образование и само 4% - че надхвърля неговото образователно ниво.

От това следва, че е много нисък делът на случаите, когато трудовият емигрант разгръща своите способности на европейския пазар.