Каква е пълната цена на един отработен час или месец? На този въпрос отговор дава новият калкулатор, разработен в контекста на международна инициатива, изпълнявана от Института за пазарна икономика заедно с неправителствени организации от Словакия (INESS), Чехия (Liberalni Institute) и Полша (FOR), с общ подход и методология, която отразява особеностите на местното трудово законодателство и регулации. Изработката е подкрепена от Фондация за свободата "Фридрих Науман".
От ИПИ посочват, че фишовете, които работниците получават в края на месеца, най-често посочват нетната заплата, а в счетоводните си книги работодателите включват и своята част от осигуровките, които формират общите разходите за труд. Извън тях обаче върху крайната заплата на наетите и действителните пълни разходи за труд играят роля и други фактори - болнични, извънредни смени, ваучери за храна. Именно тези фактори добавя към сметката новият калкулатор на реалната заплата и реалните разходи за труд.
Изчисленията на "Цена на работника" вземат предвид очакваните фактори на брутната заплата и разходите на работодателя - пенсионните, здравните и другите социални осигуровки, както и данъците върху дохода. Към тях се добавят още няколко фактора, засягащи най-вече отработеното време - нощният труд, трудът в съботните и неделните дни или на официални празници, за които се прилагат множители към основната почасова ставка на заплащане.
Калкулаторът отчита и случаи, в които работодателят финансира обяда (или като цяло храненето) на служителите си, както и ползваните болнични и допълните дни платен отпуск извън предвидените от трудовото законодателство. Взети са предвид и случаите, когато служителите получават ваучери за храна - честа практика за допълване на дохода, която остава извън обхвата на облагането. На този етап изчисленията са валидни само за трета категория труд, в която влизат повечето работещи в България, уточняват от ИПИ.
От значение в случая е разликата между крайната цена на отработен час и обявената почасова заплата - само с добавянето на няколко нощни и празнични смени, няколко дни платен отпуск над минималния и ваучери за храна разликата между обявената почасова заплата и крайната цена на отработения човекочас става почти двойна, поясняват от Института.
Те посочват, че калкулаторът внася яснота за общите разходи за труд и по този начин дава възможност за реална преценка на цената на наетата работна сила.
Освен това активирането му в началото на мандата на едно правителство лесно ще покаже в каква посока са неговите политики - при всяка промяна, която увеличава цената на наемане, ще светне "червената лампа" за всички наблюдатели.
Според ИПИ яснотата за пълната цена на трудa ще спомогне и за формиране на мнение в дискусиите по приемане на държавния бюджет, както и при всяка законодателна инициатива, свързана с трудовото или осигурителното законодателство.
Калкулаторът ще е от полза и за незабавна оценка на ефекта от предложенията за регулаторни промени на синдикати и работодателски организации, смятат от Института.
Калкулаторът е достъпен на български и английски език: http://cenanarabotnika.org/
Арахангел Михаил
на 25.11.2021 в 13:36:35 #1Цената на един час труд се определя не само от от това за колко парЕ е ял работникът на аванта, а от това какво е допринесъл с този 1 час за печалбата там където уж работи. Пак започваме да прокарваме под тезгяха старите камунистки стереотипи и тези, когато бачкаторът у нас вземаше повече от инженерите и наравно с ръководителите си. Това време мина, видяхме докъде стигнахме с него. Ама някои много ритат да го върнат отново, че да им храним електората. За сведение на несведущите брутният продукт на глава от населението във "високоразвитата икономически" държава Ромъня е с 30% ПО-ВИСОК от нашия по официални данни. Независимо от 40-те % сиган там. Впрочем дано у нас все още тези са по-малко от тази цифра.