Концепцията за новата "Национална стратегия за равноправие, включване и участие на ромите", изготвена от Център "Амалипе" по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт", бе представена днес на онлайн дискусия. В момента концепцията се обсъжда от всички парламентарни групи в парламента, министерства и граждански организации.
В България започна изработването на Национална ромска стратегия през декември 2020 г. Първоначалната реакция на ромските и про-ромските организации бе свързана със сериозни критики към документа и особено към начина на неговата подготовка, който не включваше широко участие на гражданския сектор. Преди да се премине към гласуване и одобряване на поправената Стратегия за ромите се състоя дискусионен форум "Политики за равенство, приобщаване и участие на ромите, инвестиция в по-добро бъдеще".
Министър Калина Константинова, която е председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС, разясни, че това е последният вариант на стратегията за ромите. Той е преработен и са спазени част от препоръките в него, благодарение на критиките на гражданските организации.
По думите й - сега "има политическа воля за постигане на целите", но са поставени и кратки срокове за приемането на стратегията". Тази седмица е започнало обсъждане в ресорните министерства - МТСП, МОН, съобщи тя.
Какво е спазено от препоръките и какво - не в доклада обясни Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН.
Не са изпълнени исканията за равен достъп на ромите, премахване на езика на омразата, отсъства и позитивният образ на ромите. В три направления той вижда пропуски в изпълнението - образование, опорочено изпълнение относно капацитета за интеркултурно образование, като на практика планът за действие е преведен "за деца с функционална неграмотност". Превенция на раждаемостта пък била описана като за жени на 45 г.
На второ място не са осигурени социални жилища.
На трето - психологията на МВР вменила, че всички ромски мюсюлмански общности са рискови за тероризъм в страната, обясни експертът.
Той критикува още, че няма конкретни план сметки и не е изпълнен крайният срок, както и че не вижда разлика от плана 2020 г. с плана 2020-2030 г. Пампоров коментира данните, публикувани от НСИ за ромските деца, които по думите му са некоректни, като се има предвид, че няма и програма в МОН за целта.
Деян Колев от фондация Амалипе изрази надежда националната рамка да бъде одобрена от парламента, като поиска да се включи в нея и равноправието на ромската жена. Посланици от Посланическата група по ромските въпроси (групата обединява 16 посланици от ЕС, Великобритания и САЩ), представители на Европейската комисия и ромски/про-ромски неправителствени организации взеха отношение по темата, основният акцент - че бавим одобряването на стратегията.
От парламентарните групи становища и реакции има от всички, без партия "Възраждане". От организацията специално подчертаха, че не работят с тях.
Деница Сачева от ГЕРБ изказа мнение, че основните две теми за ромското включване са образование и пазар на труда. "Години се прави едно и също нещо и се очаква различен резултат", посочи тя и уточни, че ГЕРБ ще подкрепи стратегията. Сачева поиска и изграждане на информационна система между всички институции, за да ходят всички деца на училище.
Пламен Николов от ИТН подчерта, че интерграцията в системата на образованието трябва да е цел, която да насърчи равният достъп. Тяхната група очаква НПО да изпълнят проекта за изграждане на програми - набор на млади специалисти, образователни медиатори, финансирането да е на конкурсен и целеви принцип.
Иван Попов от МОН обаче контрира, че отклоненията за останалите програми могат да доведат до забавяне. Ведомството иска образователните медиатори да са приоритет, да се застъпи работата с родителите и да няма луфт между старите и новите програми.
Цветан Спасов, ръководител на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" коментира, че трябва да се работи в направленията - заетост, здравеопазване, върховенство на закона и антидискриминация и жилищни условия.
"Да се подкрепят с мерки на национално ниво основно целите за бедност и материални лишения и попадащи под рамките на закона, да има интегрирани териториални инвестиции, продължение на воденото от общностите развитие, интеграция на ромската общност 2021 г. - 2027 г., подобряване на достъпа до трудова заетост, мерки за активно приобщаване - семейно консултиране и ранно детско развитие", изреди още специалистът.
От организацията отчетоха, че внесли анализ на липсите в стратегията при министър Калина Константинова.
USD
CHF
EUR
GBP
