Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 27 със 122 хил. прожекции, посетени от 2 184 хил. зрители ПРЕЗ 2023 г. В столицата са функционирали 18 кина със 76 екрана, в които са прожектирани 2 117 филма. Кината в страната са 81, а киноекраните - 225, като броят им намалява съответно с 4 и 2 през 2023 г. спрямо предходната година. Това сочат данните на Националния статистически институт за културата с България за 2023 г.
Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57.2% от всички прожекции и 63.8% от посещенията. През 2023 г. в сравнение с 2022 г. прожекциите в кината се увеличават с 2.8%, а посещенията - с 15.6%. Общият брой на произведените пълнометражни късометражни и среднометражни филма е 145, в това число 48 за киномрежата, 92 за телевизията и 5 за други цели. Произведените пълнометражни филми са 37 (19 игрални, 17 документални и 1 анимационен). Произведените късометражни и среднометражни филми са 108 (включващи 5 сериала с общо 47 епизода), от които 7 игрални, 91 документални и 10 анимационни.
Регистрираните читатели в библиотеките за 2023 г. са 270 хил., което е с 14% по-малко в сравнение с предходната година, но посещенията се увеличават с 15.7% и достигат 4 337 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 5 638 хил. библиотечни единици.
Източник: НСИ
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" през м.г. има регистрирани 8 491 хил. библиотечни документа, или с 53 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 957 хил. единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 277 хил. в сравнение с 2022 година.
Броят на библиотеките, през 2023 г., с фонд над 200 хил. библиотечни единици е 49. Общият им фонд се състои от 35 901 хил. библиотечни документа - книги, продължаващи издания, вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 55.3% (19 848 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 29.5% (10 608 хил.), и продължаващите издания - 15.2% (5 445 хиляди).
В страна има действащи 83 театъра, като са организирани 16 125 представления, посетени от 2 249 хил. зрители, като спрямо 2022 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 22.2 и 31.5%. Средният брой посетители на едно представление е 139 и се увеличава с 9 души спрямо предходната година.
Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2023 г. е следното:
- 38 драматични театъра с 6 387 представления;
- 7 оперни и балетни театъра с 1 002 представления;
- 3 оперетни театъра с 464 представления;
- 24 куклени театъра с 5 785 представления;
- 8 драматично-куклени театъра с 2 094 представления;
- 3 цирка с 393 представления.
76 музикални колектива са развили дейност в страната - 11 филхармонии и симфониети, 28 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 37 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 37.6% спрямо 2022 година.
Към края на 2023 г. функционират 189 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 101 от тях са общи, а 88 - специализирани (вкл. художествени галерии). Движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 845 хил. фондови единици и в сравнение с 2022 г. техният брой се увеличава с 43 хиляди (0.5%). Цифровизирани са 472 хил. фондови единици, което е с 9 хил. повече спрямо предходната година. Посещенията в музеите са 4 965 хил. и съпоставени с 2022 г. се увеличават с 24.1%. В дните със свободен вход са осъществени 15.9% от посещенията (789 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - с 356 хиляди, или с 56.4% спрямо предходната година.
Функциониращите радиооператора, които са регистрирани и лицензирани, са 73. Излъчени са 606 хил. часа радиопредавания, което е с 2.4 хил. часа повече в сравнение с 2022 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 62.8%, следвани от новините - 8.6%.
През 2023 г. в страната са функционирали 113 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с един повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 772.3 хил. часа, или с 0.7% по-малко в сравнение с 2022 година. Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва:
- художествени предавания (игрални и телевизионни) - 188.9 хил. часа;
- музикални предавания - 140.1 хил. часа;
- спортни предавания - 80.7 хил. часа;
- новини - 62.1 хил. часа;
- реклами - 60.4 хил. часа;
- образователни предавания - 8.4 хил. часа.
USD
CHF
EUR
GBP
