Национално представително изследване посочва, че 73% от децата на възраст между 9 и 11 години в България имат профил в социална мрежа. Голяма част от тези деца са се регистрирали с фалшива възраст, коментира пред БНР Емануил Георгиев от Националния център за безопасност в интернет. 

Белгия въвежда минимална възраст от 13 години, за да могат младежите да имат профил в социалните мрежи. Това е свързано с новия общ европейски регламент за защита на личните данни и препоръката на Центъра е и в България да бъде избрана същата възраст.

Намеренията европейския регламент е възрастта да се вдигне още повече. Той дори споменава 16-годишна възраст, но се дава възможност на всяка от страните членки да избере сама минимална възраст, но тя да е не по-ниска от 13 години.

"Ако вдигнем възрастта и я направим, например, 15- 16 години, ще имаме още повече деца, които практически ще лъжат за възрастта си. Това ще затормозяви работата на нашата гореща консултативна линия, защото децата, които са под съответната възраст, ще се притесняват да сигнализират. В края на краищата и компаниите вероятно ще започнат да събират още повече данни, което ще бъде ефект, обратен на този, който регламентът иска да постигне", коментира Георгиев.

Той посъветва родителите да водят разговори с децата си относно рисковете и опасностите в интернет и да създадат една атмосфера, в която децата по-лесно могат да споделят, когато имат проблем. Добра стратегия е родителите "да се съветват" с децата си, за да могат да установят контакт с тях.

"Установихме, че много често децата не споделят с родител, а споделят с връстници. Затова е важно да се водят такива разговори", смята той. Допълва, че използването на програми за проследяване е добра практика, когато се касае за по-малките деца, но по-големите имат нужда от самостоятелност и затова трябва да се разчита, че те са подготвени да се предпазят сами.

"За съжаление, много бързо се промени динамиката на Фейсбук, който става водещата социална мрежа. Имаше един много прекрасен момент преди да се комерсиализира, в който изпълняваше основно информационна функция", обясни психологът Маргарита Бакрачева.

Когато родителите влизат в мрежата заедно с децата си и показват своето отношение, без рестрикции децата получават важна информация, че родителите и училището не възприемат мрежата като някаква заплаха и могат да се насочат към социалните форми, коментира тя. "Иначе, със законодателни мерки, докато интернет пространството не бъде регламентирано, няма как да разчитаме на външна намеса, а още по-малко - на забрани", допълва Бакрачева.

Тя коментира, че реакцията на децата към кибертормоз е идентична на тази към физическо насилие: "Родителите могат да забележат една малко по-трайна промяна в поведението, по която да разберат, че нещо не е нормално и се случва нещо различно. Обикновеното децата стават раздразнителни, не желаят да споделят, реагират в по-висока степен, отколкото е нормално, което е сигнал, че нещо се случва, било то в училище или в мрежата. За съжаление, травмите мотат имат идентичен ефект. Има много хубави наръчници, които се циркулират в интернет-пространството, които родителите могат да ползват".

Бакрачева съветва родителите да не ограничават децата, а да им покажат, че интернет е само една част от живота.