Руското правителство обсъжда различни начини за подкрепа на "Руски железници" - най-големият търговски работодател в страната, който е натрупал дълг от 4 трилиона рубли (50,8 милиарда долара). Това разкриха пред "Ройтерс" двама души, запознати с въпроса.
Държавната компания "Руски железници", която има около 700 000 служители, е претърпяла спад в приходите на фона на рязкото забавяне на военната икономика на Русия, а разходите по дълга са се увеличили, водени от най-високите лихвени проценти от две десетилетия.
Двама души, пожелали анонимност, твърдят, че Москва обсъжда начини за подпомагане на железниците да се справят с дълга си, най-вече към държавни банки.
Те включват повишаване на цените на товарните превози, увеличаване на субсидиите, намаляване на данъците или дори използване на средства от Националния фонд за богатство.
Руските представители са провели среща за обсъждане на ситуацията в края на ноември и планират да се срещнат отново през декември.
Някои идеи, които все още не са обсъждани на правителствено ниво, включват ограничаване на лихвените проценти, плащани от "Руските железници", до 9% или превръщане на дълговете им в дялове - по същество даване на дял от компанията на държавните банки.
Един от източниците заяви, че едно от предложенията е било да се конвертират 400 милиарда рубли от дълга на "Руските железници" в акции.
Източниците представиха мерките като опит "да се спасят" "Руските железници", които управляват третата по дължина железопътна мрежа в света след Съединените щати и Китай.
За 2024 г. "Руски железници" отчитат приходи от 3,3 трилиона рубли и разходи от 2,8 трилиона рубли по международните стандарти.
В своя финансов отчет за първите шест месеца на 2025 г. компанията отчита нетен дълг от 3,3 трилиона рубли към 30 юни, включително 1,8 трилиона рубли краткосрочен дълг.
Не е ясно защо дългът се е увеличил с около 0,7 трилиона рубли само за половин година.
Руските железници, които превозват пътници, петрол и товари през най-голямата страна в света от Тихия океан до Черно и Балтийско море, отдавна се смятат за индикатор за здравето на руската икономика.
Техните трудности отразяват предизвикателството, пред което е изправена доминираната от държавата военна икономика: компании, които са твърде големи, за да фалират, са задлъжнели към държавни банки, което в крайна сметка оставя държавата на произвола на съдбата точно когато Русия харчи рекордни суми за военни цели, а войната в Украйна наближава четвъртата си година.
По време на първите два мандата на Владимир Путин като президент от 2000 до 2008 г., руската икономика скочи до 1,7 трилиона долара от по-малко от 200 милиарда долара през 1999 г. Сега обаче номиналният брутен вътрешен продукт на Русия от 2,2 трилиона долара е приблизително същият като през 2013 г. - годината, преди Русия да анексира Крим, и се очаква икономиката да се забави рязко тази година.
Правителството прогнозира ръстът на БВП да се забави до 1% от 4,3% през 2024 г. и 4,1% растеж през 2023 г., а Международният валутен фонд понижи прогнозата си за 2025 г. до 0,6% от 0,9%.
Западът заяви, че се стреми да парализира руската икономика, за да принуди Кремъл да промени курса си в Украйна. Путин обаче подчерта, че Русия никога няма да се поддаде на външен натиск, а руските власти твърдят, че икономиката е второстепенна спрямо целите на войната.
Путин заявява, че икономиката се е представила много по-добре, отколкото някой е очаквал, под тежестта на хилядите западни санкции и че за разлика от западните държави, тя е до голяма степен без дългове. Той обаче призна някои проблеми с инвестициите и болезнеността, причинена от високите лихвени проценти.
Руската икономика преживява "продължаващо охлаждане", като се очаква растеж от около 1% през следващата година и бизнес активността да остане слаба през четири до пет тримесечия, посочи висш ръководител на Сбербанк - най-големият кредитор в страната.
USD
CHF
EUR
GBP
