Робърт Филипс е професор по политически науки в Американския университет в България (AUBG). След навлизането на изкуствения интелект (AI) проф. Филипс променя някои от практиките си в класната стая. Той разказва пред News.bg до каква граница е допустимо да се използва AI преди да се превърне в наш "рефлекс", как променя мисленето на студентите и какво се случва, ако пренесем процеса на писане от вкъщи напълно в класната стая на университета.

Kак за първи път разбрахте, че Вашите студенти използват изкуствен интелект? Какво се промени?

Изкуственият интелект има определен нюанс и начин на комуникация и писане. И така започваш да четеш неща, които звучат сякаш не идват от обикновени хора... има определени начини, по които използва езика, и е склонен да прави прекалено гръмки твърдения, които не може да подкрепи, и да бъде много ентусиазиран за нещата. Получавате това в определен начин на писане в упражнения, които студентите преди правеха извън клас. Тогава започнах горе-долу да осъзнавам.

Университетът инвестира в софтуер, който е предназначен да улавя използването на изкуствен интелект. Turnitin.com, но сега е подобрен, така че е в състояние не само да проверява за плагиатство, но и да проверява за изкуствен интелект.

Аз не го използвам, защото мисля, че понякога дава фалшиви положителни резултати и затова не го използвах, но обикновено потвърждаваше това, което намирах. Шегувах се, че надушвам това, което не изглежда съвсем правилно или че е написано от студент. Понякога има наистина големи разлики, където някой е цитирал нещо, което не съществува. Значи AI-програмата е халюцинирала. Tова не се случваше много често, но започнах да съм наясно с употребата му в клас. И после трябваше да направя нещо по въпроса.

Какво мислите за това, че много студенти казват, че просто го използват, за да генерират идеи и за да им даде някаква отправна точка, и след това не го използват за писане?

Трудното е, че част от образователния процес е да се научиш как да измислиш идея и ако някой наистина иска да се включи в разговор, в процес на мислене или в спор за идеи, да може да го направи с други хора.

Искам да кажа, че не съм напълно против. Мисля, че понякога може да е полезно, дори в смисъл, че се използва, за да се извлекат идеи. Проблемът е, когато това се превърне в единствения начин човек да получи идеи. Това е моето предизвикателство - когато това се превръща в рефлекс. Има моменти когато може да се ползва, но когато се превърне в рефлекс: "О, имам задача, така че трябва да говоря с изкуствен интелект, защото нямам собствени идеи". Когато това се превърне в рефлекс, значи човек става все по-зависим от него. С това имам проблем аз.

Общоизвестно е, че изкуственият интелект използва вече съществуващо знание, вече съществуващи идеи. Така че това намалява ли качеството на идеите, които учениците имат?

Има различни видове програми с изкуствен интелект. Тези, които се използват най-често, като Gemini, Claude, Chat GPT, са обучени на всичко. Просто търсят и взимат информация от интернет. Освен тях има по-специализирани програми, например Consensus или Elicit, които са обучени само за академична литература. Така че трябва да правим разлика между различните видове програми.

Тези, които се използват за получаване на всичко, мисля, че в крайна сметка са по-малко полезни за студентите в процеса. Могат да мислят идеи. Аз самият ги използвам. Всъщност го използвах днес, защото вместо да проверявам нещо, му позволих да го провери вместо мен. И след това ще се върна и ще прочета оригиналния текст, но то е нещо като бърз Google. Така че това е вид употреба, която работи. Но знам, че трябва да се върна и да прочета текста. Трябва да проверя, защото халюцинира или понякога просто прави грешка при четенето на текста или при определени неща.

Какво променихте в начина си на преподаване, начина си на провеждане на изпити?

Най-бързата промяна е просто да се правят неща в клас. Изключително трудно е да се направи нещо извън клас, защото преподавателят няма контрол над процеса или няма способността да гарантира, че това не е продукт на програми с изкуствен интелект. Значи всичко трябва да се прави в клас.

Това позволява да се предпази от изкуствен интелект, но всъщност е проблем, защото въвежда други фактори в процеса на оценяване. Има разлика между това да напишеш нещо, което е резултат от размисъл и мислене, и зацикляне, и връщане назад и преосмисляне и измисляне на идеи - ядеш и ти хрумва идея, защото тя седи някъде назад в ума ти... Това е бавно мислене и когато трябва да правиш всичко в клас, това е срещу него, а този процес е наистина ценен за човешките същества. Невинаги имаме способността да измислим всичко веднага. Това е мозъчна тренировка. Трябва да тренираме мозъка си да бъде някак осъзнат, да бъде отворен за мислене върху трудни проблеми по бавен начин.

Но сега в класната стая трябва да се прави всичко в рамките на едно занятие. Това също води до по-голямо напрежение, защото някои хора работят по-добре под стрес от други. Някои хора не пишат толкова бързо и това всъщност променя естеството на процеса на оценяване.

Другото трудно е, че голяма част от писането е комуникация с определена аудитория и трябва да се мисли как да се направи това за тази конкретна аудитория. И това понякога е трудно да се направи набързо, защото хората или студентите са склонни да се притесняват за съдържанието, понякога просто ще напишат някаква информация, без да мислят за това как ще я представят на някого.

Така че има много трудности и към този момент няма много какво да направим.

Например университетът ни ще инвестира в нов софтуер, който би трябвало да може да блокира използването на интернет в тестова ситуация. При някои занятия студентите трябваше да пишат всичко на ръка, което е допълнителен проблем за тези, които в днешно време не са свикнали. Може да е проблем и за преподавателите - четенето на някои ръкописни текстове е наистина трудно и не ви позволява да редактирате по същия начин като на компютър. Така че университетът инвестира в софтуер, който, поне в кабинетите с компютри, ще изключи достъпа до интернет и ще включи само до Microsoft Word например. Студентите все още ще могат да ползват коригирането на думи или граматика от Microsoft Word, но няма да могат да използват изкуствен интелект. Да чукна на дърво, ще видим как ще се развият нещата.

Споменахте за бавния процес на мислене. Възможно ли е да запазим този процес, въпреки че се опитваме да се борим с изкуствения интелект, а както споменахте, я има и тенденцията да работим под стрес?

Това е ценен процес на писане, през който да преминем, и проблемът е, че е някак неудобен. Опитвате се да напишете нещо, не знаете точно как да го направите и просто започвате да си играете с него. Това беше, знаете, преди пет години. Играете си с него, може да говорите с някого за него, но всичко идва от вас.

Сега това, което се случва, е, че човек като стане леко тревожен и веднага прибягва към изкуствения интелект, защото тoй облекчават тревожността.

Може да стане: "Ще го ползвам само този път, защото съм притеснен, следващия път съм малко нервен - по-малко, но ще използвам изкуствен интелект". И тогава идва моментът: "Бум, бум, бум, бум - всеки път, когато започна да пиша, просто започвам да го използвам". Така че се страхувам, че това е хлъзгав склон. Това е моето притеснение.

Добре, коя се е доказала като най-ефективна практика? Просто да се провеждат изпити в клас, както споменахте, да се дават неща в клас, или имате друга идея?

В този момент не виждам другата идея. И това всъщност ме натъжава малко. Понякога говоря за това в началото на занятията по външнополитически анализ. Използвал съм едно задание за написване на текст (briefing paper) - текстове от две страници с единична разредка и цитати. Използвам това през последните 30 години от преподаването си. Студентите трябва да напишат текстовете и след това да ги предадат, аз давам обратна връзка и те ги предават обратно.

И това вече не е възможно. Загубата според мен е, че мисля, че е по-трудно за студентите да развият писането си.

Дори преди няколко седмици видях студент, когото не бях виждал от известно време - той ми благодареше за тези текстове, защото това е и което пишат в неговата професия, въпреки че той далеч не е в сферата на външната политика. Но използва този вид формат на кратко есе, насочено към аудитория. И се страхувам, че хората ще загубят това конкретно умение, те просто ще разчитат на изкуствения интелект да го прави: "Напиши ми имейл или две страници, които казват бла-бла-бла, сложи три цитата в тях". И това се превръща в мисловния процес. Това ме натъжава, просто не знам какво друго да направя по въпроса и затова промених така, че да го правя в клас.

Смятате ли, че изкуственият интелект в някои ситуации може да бъде полезен? Споменахте в началото, че го използвате, така че как мислите, че може да бъде интегриран по подходящ начин?

Мисля, че зависи от областта на човек. Може да помогне. Говорят за разширяване срещу замяна. Не може да се разширява, ако човек не може да мисли. Докато човек не може действително да насочва и как да го използва.

Използвам ли го? Разбира се, говорих преди няколко минути за това. Използвах ли го вчера? Да, попитах го: "Намери ми всички вторници и четвъртъци между 1 септември и 14 декември", защото трябваше да си направя графика на занятията. Преди си правех аз календара, много пъти правех грешки и беше бавно - около 30 минути. А вместо това сега беше 2 минути.

Така че за по-механични неща?

Да, да. За тези неща могат да бъдат чудесни. Може да е чудесно да генерираме някои идеи. Но отново, не можем да станем зависими от него в смисъл, че "единственият начин да създам текст е да говоря с AI и да генерирам идеи". Това е притеснението. Но може, ако сте в трудна ситуация, да му кажете: "Окей, не знам, помисли за това", може да бъде полезно.

В академичните изследвания две специализирани програми с AI могат да ви отведат до голямо количество информация и да намерят възможни текстове в областта, която търсите, за които може би никога не сте знаели, че съществуват. И така, вие се сдобивате с тези текстове и след това можете дори да го помолите да сравни някои от текстовете. Но след това трябва да се върнете и да ги прочетете. За да бъдете отговорни, трябва да се върнете и да прочетете, защото наистина трябва да разберете за какво се разказват.

Предизвикателството е, че хората сега започват да казват: "Добре, ще се доверя на AI, това, което е казал за текстовете, ще бъде това, което ще напиша", и започваме да допускаме много различни грешки. Допускат се сериозни грешки в реалния свят, защото хората се доверяват на AI. И не мога да си спомня точно къде ...така че можете да го проверите, като попитате AI. Но наскоро имаше случай в Съединените щати, при който една адвокатска кантора, мисля, беше глобена със 100 000 долара заради текст по случай, който са представили, който е бил с "халюцинации". Защото, хората започват да разчитат на него и спират да проверяват накрая.

Вашето поколение е поколение е поколението на прага. При три години по-младите от вас, ще бъде много повече: "Изкуственият интелект е правилен, всичко друго не е правилно". След пет години "изкуственият интелект винаги е прав, взимаме го - каквото и да каже, винаги е правилно".

Какви бяха реакциите на студентите, когато интегрирахте някои нови практики, и какво казаха те?

Мисля, че това го прави много по-стресиращо в учебния процес, ако е писане. И никой не обича да бъде стресиран, нали? Те биха предпочели да могат да го правят у дома или по свой собствен начин. Някои хора са нощни птици и затова искат да пишат в 2:00 сутринта.

Не мисля, че студентите също са напълно очаровани от това. Мисля, че най-добрите студенти - и това не означава най-интелигентните, а тези, които разбират - осъзнават: "Добре, през повечето време трябва да пиша, понякога ще го използвам ограничено". И го правят. Дали това са 20, 30%, не знам. Други напълно му се доверяват и просто го използват, защото не искат да правят нищо. И тогава имаме средната маса, която ще видим - понякога го използват, може да злоупотребяват. Ще видим.

Но мисля, че това, което ИИ прави като цяло, е, че започва още повече да разграничава хората. И ще бъдем в ситуация между няколко души или по-малък брой хора, които всъщност могат да мислят и упражняват мозъка си. Едно от нещата, които се променят в моята класна стая, е, че се опитвам да направя занятията още повече фокусирани върху мисленето, а не само върху получаването на съдържание. И затова по външнополитически анализ има толкова много от тези групови упражнения, защото е мислене и говорене, разделяне на работата, обединяване и опит за измисляне на отговор на въпрос. Това е упражнение на мозъка. И мисля, че ще видим някои хора, които могат да го направят, и много хора, които не могат.

В Netflix, мисля, имаше сериал за монахиня в САЩ, живееща в свят, в който програма с изкуствен интелект е достигнала интелигентност и контролира света. И иска да служи на човечеството, не е зло. Опитва се да помага на хората. Но хората са превърнати в зависими. Монахинята не го използва, всички останали го използват, и са превърнати в едни зависими, мозъчно омекнали хора, защото винаги, когато имат проблем или нещо, те отиват и питат изкуствен интелект да го реши вместо тях. Всъщност май е сниман преди изкуствения интелект. Но мисля, че е едно от нещата, които виждам като реален възможен проблем в бъдеще.

Това е добрият сценарий. Има и сценарий за Терминатор, този е по-добър, но все пак не е добър.