Важно е родителите да знаят, че всяко дете, свидетел, жертва или дори и извършител на престъпление, има право да бъде изслушано в т.нар. Синя стая - щадяща среда и те винаги могат да поискат това.

Целта е изслушването на малолетни и непълнолетни да се провежда възможно на най-ранен етап, броят на разпитите да бъде сведен до минимум, децата да не ходят по коридорите на районните управления, съдилищата и най-вече - тези разпити да се провеждат от специално обучени за това специалисти. В България има повече от 40 такива помещения вече, специално предназначени за деца, статистика и анализ на работата им обаче няма, тъй като те не са под една шапка. Може би и заради това все още много родители и семейства не се възползват достатъчно. Няма формулирано и законово изискване, което да задължава процедурите, които текат с малолетни и непълнолетни, да се извършват по най-щадящия за тях начин.

Цeлтa нa "cинятa cтaя" e дa ce избeгнe дoпълнитeлнoтo тpaвмиpaнe нa дeцaтa, yчacтвaщи в пpaвни пpoцeдypи, нeзaвиcимo дaли ca жepтви нa пpecтъплeния, cвидeтeли или пpaвoнapyшитeли, дa ce гapaнтиpaт зaщитaтa нa интepecитe им и тexнитe пpaвa, ĸaтo cъщeвpeмeннo ce ocигypи cъбиpaнe нa пълнa и тoчнa инфopмaция пo дaдeн cлyчaй.

Всяко дете има право на разпит в синя стая

Всяко дете има право на разпит в синя стая

За да не се разхождат децата ни по съдебните зали

За това как се провеждат разпитите, какви са техните последици върху децата и защо е толкова важно изслушването да се случва точно в синя стая, екипът на News.bg разговаря с двама психолози от "Института по социални дейности и практики" в София - организацията, която наложи темата у нас и години работи именно за разширяването на обсега на практиката.

Обучени сме по американски протокол, по който се случват тези разпити, следваме определена методика и в зависимост от случая се нагаждаме точно коя част от този протокол кога да използваме, обяснява психологът Петя Димитрова*.

Този протокол включва подготовка на детето, предварително провеждане на разговор с него, в който специалистите да се ориентират как говори детето, дали може да разказва, какъв му е наборът от думи, дали се ориентира във време и пространство.

Това се прави, за да може психолозите да си дадат сметка как евентуално ще протече самият разпит и дали детето може да даде достатъчно подробна информация за това, което му се е случило, обясни специалистът.

Едва след това се пристъпва към самия разпит, който се случва в синя стая - там се намират само психологът и детето, а зад стъклото обикновено има съдия, прокурор и най-често разследващ полицай. На разпита зад стъклото може да присъства и обвиняем, както и неговият адвокат. И много важно - самият родител.

В стаята са поставени камери и микрофон, така че да може да се запише разговорът и след това записът да се предостави на съда, в случай, че те имат нужда от него, за да си изяснят някои подробности. Целта е да се запише разпита, за да не се налага детето втори и/или трети път да разказва какво му се е случило, допълни Димитрова. Именно това може да се окаже особено травмиращо с оглед и на това, че разследването или делото могат да продължат дълго във времето.

Преди обаче да се пристъпи към по-конкретни въпроси, психолозите стимулират детето да направи спонтанен разказ за случилото се.

Счита се, че най-ниската възраст за разпит на едно дете е около 3 години. Много е важно разпитът да се случва непосредствено след събитието, най-добре около 48 часа след случилото се.

Петров разясни, че изискването, което имат те от закона, е да направят максимално коректен разпита за дете, който да бъде процесуално издържан и детето да каже това, което смята за истина.

А достоверни ли са оценките и заключенията от тези разпити, Петров заяви, че нямат яснота колко от тези разпити са послужили за стигането до обвинение. От контактите ни с другите институции знаем, че в много голяма част от случаите те вършат работа, но това не е винаги, подчерта специалистът. А и често липсва обратно връзка.

А какво трябва да знаят родителите за самия разпит? На първо място родителят има пълно право да се намира зад стъклото, заедно с представителите на институциите.

Това, което правим, е да питаме децата дали искат родителите да присъстват зад стъклото, защото понякога децата се притесняват, че родителят е от другата страна. Има много случаи на сексуално насилие над деца и тогава те се притесняват да дават такива подробности пред родителите си, разясни още психологът.

По думите ѝ някои от децата изрично ги молят родителят да не присъства по време на разпита. Има случаи обаче, в които родителите може да не се съобразят с това желание на детето.

А защо е толкова важно изслушването на едно дете да се случва именно в синя стая, Димитрова подчерта, че това е по-щадящият начин за детето, отколкото да се намира в съда или в полицията. Там обстановката не е особено приятна, тъй като детето може да се срещне лице в лице с извършителя.

Тази среща би създала и невъзможността детето да разкаже, тъй като то може да се притесни и да блокира, уточни Димитрова.

Децата са значително по-спокойни, когато са в синя стая, отчете психологът. По думите ѝ преди разпит не се разговаря с детето за това, което се е случило. Идеята е то да разкаже само веднъж историята.

По отношение на това дали има рискове за самото дете при изслушването му в синя стая, психологът поясни, че тези рискове се крият по-скоро преди самия разпит. За пример тя даде случаи, в които детето може да стане жертва на влияние или манипулация и по време на изслушването да спести доста подробности, защото иска да предпази извършителя.

Най-често се случва когато извършителят на престъплението е част от семейството или е близък.

А дали има въпроси, които не бива да се задават на децата по време на тези разпити? Не трябва да се задават въпроси, на които може да се отговоря с "да" или "не".

Тези въпроси не дават информация и освен това може да се каже, че ние го подвеждаме по този начин, уточни Димитрова. По думите ѝ задължително трябва да се задават отговорени въпроси от типа "Разкажи ми какво се случи тогава?". Това са въпросите, които имат най-голяма стойност в съда.

По отношение на последиците от разпита на едно дете, психологът беше категоричен, че едно такова изслушване не е никак приятно за детето, особено ако става въпрос за много тежко насилие.

Психолозите не се опитват да му създават илюзия у детето, че като дойде в синята стая ще му нещо много хубаво. То е предварително наясно, че това не е така. Психолозите обясняват освен това на детето, че са наясно, че това, което се е случило с него е нередно и незаконно и за да може извършителят да си получи това, което му се полага, сега е необходимо да разкаже.

Обикновено децата се мобилизират от това, защото те имат отношение към закона, дори понякога повече отколкото възрастните, заяви Димитрова.

Важно е и какво ще се случи след този разпит, тъй като той е само началната стъпка по образуването на досъдебно производство и съответно преминаването към обвинение и съдебно дело.

Психологът изрази и надежда да има повече насочвания към синя стая от страна на съда.

Бих отправила апел към специалистите от съда и те повече да подкрепят процедурата по изслушване на дете в синя стая, за да може тя да се случва по-често, изтъкна Димитрова.

На въпрос кой инициира подобни разпити, психологът заяви, че на първо място това може да е разследващият полицай или прокурорът, а по време на самото дело включително и съдията може да го изиска.

В закона не е описано, че такова изслушване трябва да се случи. Към момента то е само препоръчително.

Как можем да гарантираме сигурност на децата?

Как можем да гарантираме сигурност на децата?

Преди повече от 10 г. в Сандански имаше скандален случай на домашно сексуално насилие над 3-годишно дете, преди два месеца майка уби собствениците си деца

*Петя Димитрова е клиничен психолог, бакалавър психология, и магистър по клиничка психология и психоаналитична психопатология, завършила във Франция, работи в ИСДП от 4 години. Работи предимно с деца, формира се в учението на психоаналитика Жак Лакан. Част е от екипа по подготовка и изслушване в синя стая както и част от екипа по методическа подкрепа и супервизия.