"Технологията прониква все повече във всеки аспект от нашия живот, от използването на големите данни (big data) до информационните и комуникационните технологии (ИКТ) до изкуствения интелект (ИИ) и автоматизацията. Тези развития често са оформени около въпроси като ефективност, бързина и иновации, но при малцинствата, коренното население и други маргинализирани групи често участват много различни фактори, които могат да доведат до нови форми на изключване. Без съгласувани усилия, които да гарантират, че технологиите имат положителни резултати за малцинствата и коренните народи, те могат вместо това да засилят тяхното изключване."

Това заяви проф. Мария Нейкова по време на информационно събитие, организирано от Центъра за развитие на устойчиви общности (ЦРУО) и Българската платформа за международно развитие (БПМР) в София. 

Проф. Нейкова представи българският превод на доклада на Minority Rights Group International - Малцинства и коренно население - Фокус върху технологията. Според авторите в контекст, в който дискриминацията срещу малцинствата и коренното население остава силна, само технологиите не са достатъчни за постигане на положителни промени.

В доклада се изтъква, че без подходящи проверки и защити, те още повече могат да изтласкат встрани тези общности. Докладът алармира и, че е нужно да бъде сложен нов фокус върху правата на човека при развитието, разпространението и използването на технологиите и по-голяма осведоменост, че наред с техните ползи, те имат потенциал да причинят трайна вреда.

Доц. Алексей Пампоров от БАН представи българската статия в доклада - "България: Употребата на информационни технологии като средство за постигане на положителна промяна за ромските общности".

Той представи проектът "Академия Прогамирай успех", който обхваща деца от маргинализирани групи в риск да отпаднат от училище и деца, с които това вече се е случило.

Доц. Пампоров изтъкна, че 100 деца са били включени в подготвителна програма за интензивно придобиване на умения по български език, английски език и математика, съчетани с психологическа подкрепа, която има за цел да компенсира някои личностни и семейни затруднения, преди началото на същинското ИТ обучение. 16 ученици успяват да завършат етапа успешно, а 12 полагат и приемен изпит в Софтуерния университет, като три от децата са наградени със стипендии. Според него успешното влизане в Софтуерния университет на 12 от 16 ученици, които са изхвърлени от образователната ни система като "негодни" показва, че българското образование има спешна нужда от осъвременяване, навлизане на новите технологии и иновативни практики, които да задържат вниманието на съвременния ученик.

Изпълнителният директор на БПМР Петър Бучков представи данните за предоставената от България официална помощ за развитие (ОПР) за 2019 г., включени в доклада AidWatch на Европейската конфедерация на гражданските организации, работещи в областта на развитието и българската страница в него. Общо за развиващите се страни България е дала 113.6 млн. лв. 97.4 млн. лв. са били насочени към Европейския съюз, Групата на Световната банка и други МФИ и към ООН и нейните агенции. Двустранната помощ е 15.4 млн. лв., като почти половината е била насочена към издръжка на бежанците в България, 2.6 млн. лв. са отделени за хуманитарна помощ, за добро управление и гражданско общество и за социална инфраструктура - по 2 млн. лв., а за образование, здравеопазване и опазване на околната среда по-малко от милион общо.

През 2020 г. в разгара на здравната криза, предизвикана от разпространението на COVID-10 българската държава е успяла да предостави 4150 комплекта, съдържащи защитни медицински принадлежности (специализирано защитно облекло, шлем и очила) и 5336 продоволствени пакета под формата на хуманитарна помощ за: Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус и Ирак. Въпреки някои положителни тенденции при провеждането на българската политика на сътрудничество за развитие през последните 1-2 години е чувствителна липсата на добра правна рамка и е належаща нуждата за създаване на закон за сътрудничеството за развитие, чрез който да се гарантира ефективността на Българската помощ за развитие и активното включването на българския бизнес и неправителствени организации в нея.