Има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време? Кога беше най-добре? С този въпрос "Галъп интернешънъл болкан" прави проучване с въпроса "Кое е най-доброто десетилетие?" по идея на "Капитал".
Изследването е проведено "лице в лице" с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи, като извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.
Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-добро десетилетие - това е най-доброто десетилетие според ¼ от българите.
Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век - 12,2%.
Както може да се очаква, възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията.
Осемдесетте години на двайсетия век сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Една четвърт от всички участвали ги посочват.
Респондентите на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, например отговорите "осемдесетте" са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време отново намаляват.
Източник: Галъп интернешънъл
Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните.
Тезата, че се обича най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време са именно респондентите на възраст над 66 години - които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период (а и нямат спомена). При респондентите до 35 години отговорите "седемдесетте" не достигат и 2 на сто.
Деветдесетте години на ХХ век се посочват една от 13,6%
Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Още повече - децата и младежите на деветдесетте са и в значително по-голяма степен объркани за това кои всъщност са най-добрите години - над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години - също.
Объркването личи и в някои парадоксални данни. Излиза например, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали малка част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този период. Немалки са дяловете на отговори в полза на деветдесетте и сред респондентите под 25 годни, голяма част от които дори не са били родени тогава. Може би тук роля играе традиционната идеализация на детството или на близкото миналото.
Източник: Галъп интернешънъл
Десетилетията на новото хилядолетие
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях, отново очаквано, са и най-високите дялове на отговори "не мога да преценя" - почти всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за сравнение (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава възможност да преценим кое е най-доброто. Вероятно и очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои. В крайна сметка, ако за най-възрастните е ясно кога е било най-добре и това е времето на тяхната младост, а за най-младите - очаквано това е времето сега (или може би по-скоро това, което предстои), то поколенията в средата изглеждат раздвоени. Деветдесетте години със своята силна динамичност, социални, икономически и политически промени се оказват добри за едни, но и много трудни за много от хората, очаквали ги с нетърпение.
kunlun-chanchunchen
на 09.02.2023 в 00:08:10 #5По време на идиотския комунистически тоталитаризъм България "благодарение" на прогнилата съветска икономическа система беше затънала в комунистическато блато на мизерията и нищетата! България беше изпаднала в неподозирани низини заемайки последно място в Европа, както и във социалистическия лагер по жизнен стандарт, отстъпвайки по бедност само на Албания! Индекса на човешко развитие се измерва по три основни показателя. Първият и най-важният показател е здравето и дълголетието. Продължителността на живота в дадена страна е основният показател по който се измерва Индекса на човешкото развитие! При геноцидния комунистически режим през 1960 година средната продължителност на живота на българина е била 69 години! След демократичните промени средната продължителност на живота на българина се увеличава на 74 години за 2016 година! Тоест при демокрацията живота на българина се е увеличила с пет години. Другия показател по който се измерва Индекса на човешкото развитие е достойното равнище на живот, измервано с БВП на човек от населението по паритет на покупателната стойност. БВП на България при социализма е бил най висок през 1987 година. При Демокрацията БВП на България през 2019 година е два пъти и половина по-висок от тогава! През 1989 година БВП на комунистическа България е 22 милиарда долара, а при Демократична България БВП през 2020 година е вече над 69 милиарда долара, тоест три пъти по-висок отколкото през комунизма. БВП на човек в България в края на 1980 година е бил 6 500 щ. долара. В края на 1988 година БВП на човек в комунистическа България е бил 8 700 щ. долара. БВП на човек през 2018 година в Демократична България е 12 800 щ. долара! Фактите говорят сами за себе си! Иначе казано след Втората Световна Война българските граждани никога не са били по-добре икономически отколкото през Демокрацията! Към края на "зрелия" социализъм през 1985 година българинът печели годишно 1 990 лева, харчи общо 1 836 лева, от тях за храна дава 752 лева. В наши дни през 2018 година общия годишен доход на българина е 6 013 лева. От тях той харчи 5 772 лева. За храна дава 1 714 лева. Пред фактите и боговете мълчат!!!
kunlun-chanchunchen
на 08.02.2023 в 23:08:00 #4Има лесно! Който му харесва комунизма да ходи в С. Корея
beyonder-realm
на 08.02.2023 в 21:29:42 #3Щимпо, прав си
bajbor
на 08.02.2023 в 12:47:27 #2стимпо, на колко си бил когато си се редил на тия опашки? само да те светна това са 90те....
shtimpo
на 08.02.2023 в 11:16:46 #1Хахахахахах. С “носталгия” си спомням за празните рафтове, за дългите опашки за хляб и за режима на тока и водата. СПРЕТЕ С ЕВТИНАТА ПРОПАГАНДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!