Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.
Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.
Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.
Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.
Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.
Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.
Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.
USD
CHF
EUR
GBP
димукрад
на 25.12.2010 в 13:18:07 #28"Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни." Не от всички християни! Православните християни отбелязват Бъдни вечер на 6 януари, а Рождество Христово - на 7 януари! И това е според библейското предание и стара българска традиция! Още през ХІ век - през 1054 г., християнството е разделено на Православие и Католицизъм! Вие днес приемате чуждите празници, предавате Православието и ставате католици!!
dio
на 25.12.2010 в 08:45:03 #27до юлиан-3 корана си го наври с гъза ,боклук мръсен! Честито Рождество Христово!
Юлиан-3
на 25.12.2010 в 00:38:02 #26наздраве на християните, животът е кратък, но никога не е късно да си купиш Корана....
raylight
на 24.12.2010 в 23:24:17 #25Това са обичаите, а къде е Рождество Христово в тази статия?
mrKrastev
на 24.12.2010 в 23:06:08 #24metin1 | 24.12.2010 20:02 не се яде мазно и ивотинско
don_reas
на 24.12.2010 в 22:01:39 #23ДА Е ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ! И ТАЗИ ВЕЧЕР ПОНЕ ДА СЕ ПОМОЛИМ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И ДА ПРЕБЪДЕ НАШИЯ НАРОД !!!!
Morientes
на 24.12.2010 в 20:13:11 #22Весела Коледа на всички и на тези българи които не са християни
С нетърпение очаквам да се роди Христос в 24:00, и в 00:01 мн да сменям трапезата, да махам постните истории и да слагам пържолите 
dante_18
на 24.12.2010 в 19:14:40 #21ot4eto | На Първия Ватикански събор (1869-1870) един епископ отхвърля Волтер, Прудон и Юго като "атеисти" и Юго веднага отговаря: "Ако Бог е дъртак с бяла брада, който седи на престол като папа или император, тогава наистина съм атеист. Но ако говорите за простия и безкраен вечен принцип, който се намира навсякъде и който наричам Бог поради липса на по-велико име, тогава аз съм вярващ, а Вие сте атеист". За ЮГО Бог е "гласът на вселената.
raylight
на 24.12.2010 в 17:07:58 #20Весели празници на всички
mrKrastev
на 24.12.2010 в 16:06:46 #19честита коледа
MUSARIA
на 24.12.2010 в 14:59:17 #18разбиратели изопщо защо празнувате
Micky
на 24.12.2010 в 14:32:50 #17Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. ------------------- Я, какви интересни гарнитури изброили тука
куко
на 24.12.2010 в 12:53:44 #16Весела и спокойна Коледа на всички!
12 без 2
на 24.12.2010 в 12:28:08 #15Влъхва означава - лъха лошо, влачи ха(зари)...
12 без 2
на 24.12.2010 в 12:27:08 #14Пожелавам на Минувача за Коледа същото това, което той желае на "Газпром" и руския народ!
Tengrianin
на 24.12.2010 в 11:53:11 #13Кои са влъхвите (валахари, балагари)? Защо цар Асен Дуло през 1185г. се обявява за "Цар на Българи и Власи". Защо по всяко място на свещената ни родина има топоними "влахов дол", "влахина планина"? Защо на Вселенския събор наричат българите "народ халдейски"? Защо арабският мъдрес ал Максуди ни нарича "българите - от народа на маговете"? Какво се е случило в един малък скит до Витлеем, Юдея, римска провинция. Където нищо неподозиращото арамейско семейство от Назарет е отивало право в лапите на Ирод. Който по предсказанията на Синедриона неистово е търсел младенец от мъжки род, роден в "поганните дни" да го убие. "Всички знаем, че на този ден се ражда млада Бога. Йешуа Помазания. Но има две подробности, на които искам да обърна внимание. Едното е мястото на раждането Му. Знаем, че е роден в обор малко извън Витлеем, защото нямало място из страноприемниците понеже много хора дошли да се регристрират за преброяването. Тук пропускаме най-важното. Че раждането му не е било в никакъв обор, а в пещера-скит. Знаете, че от древността мъдреците и балагарите използват концентрираната енергия на Камъка като утроба за връзка с Бога. От Иван Рилски до древните траки, които в своите светилища са използвали "мушилки" под масивните свещени камъни именно за тази цел. Така че раждането Му в скита е бил съвсем целенасочен акт, а не защото не е имало място. Другото нещо е присъствието на власите (валахари). Мъдреците от Изтока, за които освен че били от народ халдейски не се говори много. Определено тези балагури, идващи от планинските земи на тогавашната българска държава, не са дошли само за да искат автограф от младото семейство. Или пък да видят как се ражда Помазания. Те са знаели много отдавна за това събитие. Те са били там с една единствена цел. Да го предпазят и измъкнат от лапите на Синедриона и еврейския цар Ирод. Те оказват не само финансова помощ, но един от тях остава, за да ги преведе до Египет, където ги предава в сигурни ръце на пазителите на старите знания, коптите. Арамейското семейство на Йосиф са били най-търсените хора в Юдея. Търсени както от евреите, така и от обикновените разбойници, за чиито глави е била обявана награда. В пустинята по опасния път към Египет те биват пресрещнати именно от такива. В Старите книги само се загатва, че наместо да ги убият или предадат на Ирод, те падат на крака пред Младенеца. Съпровождащият Колобър е използвал типична техника на въздействие към тези закоравяли разбойници. До времето на пълнолетие, когато Помазания биде отведен на изток при най-великите Балагури за да започне обучението му, той е бил винаги под закрилата им. Без решаващата помощ на тези български балагури древните предсказания нямаше да се изпълнят. Именно тези събития карат след 800 години Кан Пресиян да напише; "Който дири истината Бог вижда. И който лъже Бог вижда...Българите направиха много добрини на християните и християните ги забравиха, но Бог вижда.”
Минувач
на 24.12.2010 в 11:52:42 #12Весела и безметежна Коледа! Бъдете здрави и забравете за чуждите грешки и грижи!
Tengrianin
на 24.12.2010 в 11:41:37 #11Какво мислят юдовизантийските фанариоти за Коледа? Из Синайския молитвеник, 11 век "Ако някой иде на Коледа през януари на първия ден (Еднажден, б.р.), както по-рано правеха езичниците, да се покайва 3 години!" http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/uploads/post-6-1292939861.jpg Византия вече я няма, а български коледари си има. Има го и още древния възглас; "Болг се роди, Коладо! Днес се роди, Коладо!" Само ние българите зовем Бога като роднина, Дядо Бог.Само на нас е позволено да се зовем ХОР-а. Само ние, българите празнуваме Коледа и Еднажден. Само ние, българите още се суровакаме по гръбнака, където се нисполира свещената Оренда, Сурова-Ки.
Tengrianin
на 24.12.2010 в 11:23:56 #10Славите ли Млада бога? Разшета са стар старнино, станинине, господине, сутрум рано та в недяля със метлица босилкова, да размита нашироко, нашироко й нависоко, и постила все постелки, все постелки копринени, и наряжда все столовца, все столовца маламяни, и налага все гламнички, все гламнички позлатени. Че му идат добри гости, добри гости - Самси Господ, Самси Господ на сур елен, по-подир иде Божа майка, Божа майка на кошута, на кошута бялабрада, по-подир иде свети Иван, свети Иван на гълъба, на гълъба златомкрилца, златомкрилца, сребромуста, по-подир иде свети Герги с негова си добра коня, в ръка държи тънък мождрак, на мождрако мряна риба. Присрещна го свет Никола, свет Никола на сокола, на сокола златомнога, че му отзе мряна риба, наготви я девет манджи, девет манджи, три курбана, нарече го курбан да е, курбан да е светниколов. Наздраве ти, стар старнино!
Tengrianin
на 24.12.2010 в 11:21:27 #9В дните на Отключеното Небе.... След начеването на Еднажден на 21 срещу 22 декември, изминават 3 дни, за да стигнем до една от най-сакралните вечери в Българската Духовност. Това е Бъдни вечер. С него се отбелязва първата третина от новият деветдневен цикъл до Васильовден. Въобще цикълът на деветките, създаван от ритмуването на тройката е сакрален за българската духовна обредност и твърде важен за кръговрата на каквото и да е било в Космоса. Предният деветдневен цикъл, започна от свети Спиридон - 12 декември, където "Слънцето спира да се движи и започва да поема обратния път към лятото", следващия условно ще бъде завършен на Сива Василица - 1 януари. Ритмуването или хоровода на тройката през тези дни е ясно изразен - три дни трябва да изминат до възраждането, изгрева на Млада Бога, три дни след това се празнува. Затова Бъдникът трябва да бъде отсечен от специално избрано тригодишно право дърво и да се носи от млад момък на дясното рамо, без да докосва земята. (Преди отсичането момъкът го моли за прошка!); брашното за боговицата или обредните хлябове, трябва да се сее през три сита; и обредните хлябове, трябва да са три вида. А храните на изобилната трапеза, трябва да са нечетен брой и постни. Така Бъдни вечер, наречена още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, започва с отсичането на Бъднякът, който символизира вертикалът, свързващ Небето и Земята, световното космично дърво, по което трябва да слезе Млада Бога, да дойде и да освети света. Тук ние имаме една категоричност - слизането на Млада Бога (отгоре-надолу, а в човека - отвътре-навън), което християнството много добре е използвало в илюстрацията на идеята за въплъщението на Сина Божий и неговото Рождество. Затова отсичането на Бъдника е мистериален акт, както внасянето му в къщата е мистериален акт - жените посрещат момъкът пременени на къщната врата с цялото домочадие, а момъкът пита: "Славите ли Млада Бога?", а те му отговарят: "Славим, славим, добре дошъл", а момъкът отговаря: "Аз вкъщи и Бог с мене" (единството на Бог и човек в този ден), което е едно своего рода йерархично-динамично продължение на идеята за Полязника започнала на Еднажден. След това започват две нови мистериални акта - миросването на Бъдника и прикадяването. Докато се миросва, жените пеят: "Ой, ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко, та високо? - Я съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земи, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез ще по мен Млада Бога, ще дарува добра дарба!" Така миросан и осветен, Бъдникът остава до вечерта край огнището, за да може след прекадяването на трапезата, да се прекади и той и да се сложи да гори в огнището изправен! Горенето на Бъдника не трябва да спира през цялата нощ. Така започва великото Коледно Бдение на човека, започва неговата отговорност към всичко сътворено от неговия Създател и най-вече към Светлината на Еднажден: "Да бъде светлина. И биде...", към Окото Божествено, което никога не трябва да угасва или да бъде поглъщано от тъмнината. Това е стабилността и суверенитетът, който се осигурява на света в неговата хармония и подреденост, спрямо първичните сили на Хаоса при Сътворението. Бдението се извършва от мъдреца, колобъра или от най-стария човек в къщата. Разбира се, ние не бива да изпущаме един важен момент - Бъднивечерския огън, приготовленията, за който започват още от сутринта. Това също е един от най-мистериалните актове на Бъдни вечер, на Малка Коледа, защото Слънцето, Млада Бога трябва да слезе по комина и да запали огъня в огнището, а вероятно в древни времена и самия Бъдник, поставен вертикално в огнището. Затова комините през деня се почистват с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден за тази цел. По този начин Пътя на Слизането на Млада Бога е освободен от злите сили, от наслоенията на ежедневието ни, на отрицанията, останали като сажди по стените му. Този церемониал после ще го видим и в древен Египет, когато трябва да се осигури неговия Път, Пътят на Ра при прехода му в Дуат. Този Път на слизане на Млада Бога също е вертикал, също е Стълп! Затова комините в близката и далечна древност по старите ни къщи са се строели като Слънчеви портали, през които трябва да мине Възраждащото се Слънце! Колко много чистота, колко много вещина и светлина има в древните ни празници, в изначалната ни вяра - древното Тенгрианство! И тази светлина на Бъдника, именно тя е, която трябва да даде видело на мъртвите ни предци. После се чудим откъде и как е дошла идеята за църковната свещ! И докато на Игнажден говорим за Отключеното Небе, не още Отвореното, на Бъдни вечер Небето се отваря. Това става, когато Бъдникът се постави вертикално в огнището. Тогава долния му край докосва земята, а горния - Небето. Небето се отваря, от него слиза Млада Бога и нашите мъртви предци, за които е осигурено место на обредната трапеза. Така цялата ни Българска общност се сбира в едно в едно космическо тайнство, миналото и настоящето се сливат в едно, за да осветят пътя на Бъдното! Пространството и времето се сливат, триизмерността се надделява, прекрачва се границата на измеримото за човешките сетива и човешкия ум. Бог е със своя народ - Българите и те са с Него в тази велика Космична вечер. Затова от древни времена ни е останал един възглас, свещен и непроменим: "Болг се роди, Коледо, тази вечер, Коледо!"