Успение Богородично

Святото заспиване на Христовата майка и нейното възнесение е едно от светите тайнства, превърнати от църквата в догма и почитани през вековете до ден днешен.
Единствено пророк Илия и етиопският християнски първоучител Енох са се възнесли живи като Богородица в небесните селения.

Легендата разказва, как докато Мария се молела в Гетсиманската градина на Елеонската планина, пред нея се явил архангел Гавраил с палмово клонче в ръка и я известил, че след три дни ще се възнесе на небето при своя син.

Последното желание на Богородица било да види всички 12 Свети Апостоли събрани заедно, които по това време проповядвали в различни краища на света.

Апостолите били пренесени в Ерусалим и се явили в едно и също време пред вратите на дома й. А нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване, откъдето идва и думата "успение" - заспиване.

Апологетите на християнската църква твърдят, че чрез Богородица, Бог е слезнал от небето на земята. Славянските народни поверия и обичаи свързват празника и с последните дни на лятната жътва и прибирането на реколтата.

Църковните канони постановяват две седмици преди Св.Успение Богородично да се пости.

В Троянския манастир русенския митрополит неофит ще тържествена света литургия, а в 11.00 часа чудотворната икона на Св. Богородица ще бъде пренесена с литийно шествие до параклиса в местността Могилата, където според преданието иконата за първи път е била пренесена през XVI век.

Тази сутрин от катедралния храм „Св. Димитър" във Видин ще тръгне литийно шествие към новопостроения храм „Успение Богородично".
Храмът ще бъде тържествено открит и осветен от видинския митрополит Дометиан.

В Плевен ще бъде направена първата копка на параклис, който също ще носи името „Успение Богородично".