Повече от половината българи смятат, че България се намира в състояние на застой, но близо 1/3 гледат с оптимизъм към развитието на страната през следващите 20 години. Това показва проучване на Тренд", проведено между 11 и 17 февруари сред 1002 души.
Данните очертават двойствена картина в обществените нагласи към настоящето и бъдещето на България. 52% от българите са на мнение, че България днес се намира в състояние на застой - не се развива, но и не упада. 28% пък смятат, че България върви към упадък, а едва 14% смятат, че страната ни върви към напредък и модернизация.
Значителна част от обществото обаче запазва надежда, че през следващите две десетилетия България може да се превърне в по-добро място за живеене. Въпреки критичната оценка за настоящето, нагласите към бъдещето не са еднозначно песимистични. 31% от българите гледат оптимистично на бъдещето на страната в следващите 20 години, а 40% не са нито оптимисти нито песимисти. Въпреки това, 37% смятат, че в следващите 20 години България ще бъде по-добро място за живеене, а 30% - че ще остане приблизително същата. Едва 17% са на мнение, че ще се влоши като място за живеене. Това показва, че въпреки разочарованието от настоящото състояние, обществото все още вижда възможност за дългосрочна положителна промяна.
Най-големи очаквания за напредък има в сферата на икономиката и доходите. 39% от анкетираните посочват именно тази област като най-вероятната посока на развитие през следващите две десетилетия. 24% очакват напредък в технологии и дигитализация, а 21% - в развитие на гражданските права и демокрацията. Сред останалите изброени области, в които българите смятат, че ще има развитие, са образование и наука, инфраструктура и транспорт.
Същевременно демографската криза остава най-сериозното притеснение - половината от сънародниците ни очакват в тази област влошаване или застой. 36% имат негативни прогнози и по отношение на корупцията и управление, както и социалното неравенство (30%).
Най-големите предимства, които българите открояват, са природните ресурси и климата (27%), географското положение (18%), културното наследство и туризъм (18%). След останалите предимства се нареждат човешкият потенциал, както и членството на България в ЕС.
Отчита се и силен ценностен дефицит в обществото. Почтеността се явява най-търсената обществена ценност: 55% от българите смятат, че днес най-много липсват почтеност и отговорност, 32% пък са на мнение, че липсва грижа за общото благо, а 26% - толерантност и солидарност.
49% искат именно почтеността и справедливостта да бъдат водещи ценности в България след 20 години, а 33% - националната гордост и културна идентичност. Сред останалите ценности, които българите биха искали да са водещи в обществото ни след 20 години, са свободата и личната отговорност, равенството и социалната солидарност, както и иновации и предприемачество.
Данните показват, че общественото очакване за бъдещето на България не се изчерпва само с икономически растеж. Българите свързват желаната промяна и с морално обновление, повече справедливост и отговорност.
USD
CHF
GBP