Дойчландфунк излъчи интервю с германския разследващ журналист Юрген Рот, чиято последна творба - "Новите демони", стана причина в съда да бъде внесена жалба срещу него.
Жалбата е от страна на бившият вътрешен министър на България Румен Петков, който се почувствал очернен, припомня Дойче веле.

Припомняме, през април тази година германският разследващ журналист Юрген Рот предостави за българските медии част от книгата, която пишеше за българската организирана престъпност и сливането й с високите етажи на изпълнителната и съдебната власт.

Публикациите в българските медии предизвикаха реакцията на тогавашния вътрешен министър Петков, който в изказването си от парламентарната трибуна на 10 април заяви, че ще съди за клевета Рот.

На 14 откомври стана ясно, че Румен Петков е подал жалба срещу германския журналист Юрген Рот до Софийски районен съд.

  • Г-н Рот, какво сте написали срещу г-н Петков, че до такава степен сте го разгневили?

Пиша за Румен Петков, че в миналото е имал връзки с престъпните структури, и че чуждестранните дипломати истински са се зарадвали, когато му се наложи да напусне поста си през април. Затова мисля, че г-н Петков иска някак си да се реабилитира и всъщност по-скоро прави реклама на книгата.

  • До каква степен сте сигурен, че съдът в София ще Ви даде право? Какви източници имате, дали ще им повярват пред съда?

Действително с българското правосъдие има проблем. В докладите на Европейския съюз се отправят остри критики към недостатъчната независимост на българското правосъдие. Впрочем - той не ме съди за клевета, иска само да получи 10 хиляди лева (някакви си 5000 евро) обезщетение за обвиненията, които съм бил отправил срещу него.

  • Всъщност доколко типичен е случаят Петков? Той е само част от Вашата книга, но какво сте разкрили в България за връзките между организираната престъпност и политиката?

Установих, че престъпните политически структури имат три корена. На първо място това са тайните служби, изиграли и продължаващи да играят много важна роля, спечелилите от извършената по време на прехода приватизация и най-обикновените престъпници. На второ място - новите криминални структури, забогатели от нарушенията на юго-ембаргото и още нещо, на което много залагам в книгата - несекващата престъпна дейност на тайните служби. Към всичко това се добавя обвързаността с Русия - България и до днес е донякъде 16-та република. Без да се пропуска уникалната, характерна за трансформиращите се държави бруталност на мафията. Поръчковите убийства от последните години са 200, нито едно не е разкрито. Всичко продължава по старому, независимо от това дали България е в Европейския съюз или не.

  • Това е втората Ви книга за организираната престъпност в Източна Европа след "Гангстерите от Изтока". Как изглежда България при сравнение със съседните държави? По-зле ли е или по-малко зле?

По-зле е, защото България вече е част от Европейския съюз, което би трябвало да означава друго качество. Престъпните структури и връзките им с политическия елит са като в Русия. В България има много хора, които са настроени реформаторски, но те изобщо не разполагат с възможността да предизвикат промени в страната, за създаването на гражданско общество. Очевидно този процес е много дълъг. Единственото положително в България са критичните и многообразни медии - именно там са корените на гражданското общество. Но на тях определено никак не им е лесно в България.