Западните Балкани осезаемо отчитат бълграската помощ за интеграцията им

След Българското европредседателство страните от Западните Балкани чувстват България по-близка, дори и на фона на факта, че големите държави в ЕС не дадоха особено ясна перспектива на тези общества, съобщава "Галъп Интернешънъл".

Българският принос е усетен и страните от Западните Балкани са възприели по-скоро позитивно българската роля. Това се отразява и във възприятията за българския премиер, който в последната една година повишава разпознаваемост в страните от Западните Балкани и сред тези шест общества сега се ползва с най-високо доверие сред останалите глави на изпълнителната власт в региона.

Това са данни мащабно изследване в Западните Балкани, обхващащо Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. 

В страните от Западните Балкани надделяват онези, които смятат, че България помага за Европейската интеграция на страната им (58% сега, при 54% миналата година) срещу онези, които смятат, че България не помага (42% сега, при 46% миналата година). Така, делът на онези, които виждат помощта на България, расте осезаемо спрямо предходната година и това е резултат от акцентът, който България поставя върху темата за Западните Балкани, отчитат от Галъп.

Източник: Галъп интернешънъл

В Албания 81% споделят мнението, че България помага. В повечето останали страни дяловете на съгласните се движат около 50%, а в Черна гора делът е 58% и расте с 10 пункта спрямо предната година, респ. с 10 пункта намалява делът на обратната опция.

В близката до България Македония пък сред местната албанска общност мненията са силно положителни - 76% оценки, че България помага и ръст от цели 40 пункта спрямо предходната година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на яростната и равностойна политическа битка между двете основни партии в страната.

Подялбата на мненията доказва необходимостта от още по-активни връзки с Македония. Повече активност ще е нужна и по отношение на мюсюлманите в Босна и Херцеговина, както и в Косово, например, където оценките са по-умерени и културната близост с България не е толкова силна.

Оценките за позитивен принос идват на фона на иначе неясната перспектива, като Брюксел и големите европейски столици очертаха за Западните Балкани.

Заради тази неяснота няма и съществена промяна в последната една година в очакванията на западнобалканските общества кога ще бъдат приети в ЕС. Най-голям е оптимизмът сред албанските общности на Балканите.

Българските усилия за Западните Балкани са довели до ръст в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му намалява чувствително с 16 пункта за една година. Това означава, че България получава активна роля в масовото съзнание на тези страни. Така през 2018 г. общата положителна минус общата отрицателна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона.

Сравнително високи положителни оценки има и Ердоган, но там и отрицателните оценки са високи и разликата между положителни и отрицателни е +10. Освен това, при Ердоган в последната една година растат по-скоро негативните оценки.

Източник: Галъп интернешънъл

Източник: Галъп интернешънъл

Източник: Галъп интернешънъл

44% от населението на Западните Балкани или над 6 милиона души, смятат себе си за най-общо запознати с темата за майската среща ЕС - Западни Балкани. Половината от тях дори намират себе си за запознати с резултатите. Дяловете са чувствителни, като се има предвид, че резултатите на подобни срещи обикновено остават далеч от ежедневието на хората.

Инициативата за тази среща министър-председателя Бойко Борисов се оценява по-скоро позитивно. Сред запознатите с резултатите от срещата навсякъде преобладават позитивните равносметки.

Източник: Галъп интернешънъл

Източник: Галъп интернешънъл