Главният докладчик в ЕП за допълнителните фондове за АЕЦ „Козлодуй" Ребека Хармс се срещна с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, като определи втората си визита в България като необходима.

По думите й тя никога не е възразявала срещу това за България да бъдат отпуснати допълнителни средства в размер на 300 млн. евро. В началото по този въпрос не е имало спорове сред колеги й в ЕП, а дебатите са започнали на по-късен етап.

Хармс посочи, че тези пари са необходими за България, за да „бъде на същото ниво на солидарност, на което са Литва и Словакия".

Тя обаче продължава да настоява 180 млн. евро да бъдат отделени за създаване на междинно хранилище за опасните радиоактивни отпадъци между блоковете 1 и 4 на АЕЦ „Козлодуй", а останалите 120 млн. евро трябва да бъдат използвани за съхранение на високорадиоактивните отпадъци.

Припомняме, при последното си посещение в Брюксел президентът Първанов възрази остро на искането на Зелените да строим хранилище за опасните радиоактивни отпадъци.

Според Хармс в момента България няма нито финансовата, нито техническата, нито научната подготовка, за да реши този важен за страната проблем.

Радиоактивните отпадъци от АЕЦ „Козлодуй" в момента се транспортират до Русия, но не е ясно какво се случва с тях по-нататък, посочи още тя.

Според нея това транспортиране трябва да спре, тъй като такова решение на въпроса не е безопасно - нито за хората, които живеят в регионите на съхранението им, нито за околната среда.

Парите за България не трябва да се спират, убедена е Ребека Хармс, която допълни, че страната ни трябва да търси алтернативни варианти за справяне с радиоактивните отпадъци и отпадъчното радиоактивно гориво.

По думите й някои български политици са пропуснали шанса да потърсят решението на този проблем.

От партия Зелените посочиха, че напоследък има спекулации по темата, но две неща са ясни.

Независимо от договореностите между България и Русия, тези отпадъци, изпратени там след 1989 година ще бъдат върнати в страната ни, като предстоят преговори кога ще започне това връщане.

Договорът между България и Русия по този въпрос се очаква да бъде подписан през 2011 г. Физическото връщане на радиоактивните отпадъци и горива ще започне около 2020 г.

Зелените посочиха още, че в момента се правят проучвания за подходящи места за изграждане на регионални хранилища, където да се складират такива опасни отпадъци от територията на няколко страни.

Те изразиха опасенията си, че България би могла да предложи такива територии в страната срещу финансови компенсации, тъй като тя е най-бедната страна и със значително неспазване на законодателството.

В начална фаза са проучвания на територията на страната ни къде има биологическа възможност да бъдат изградени такива хранилища. Зелените обявиха, че са се спрели на две места, но не посочиха кои са точно те.

По време на срещата си с Хармс министърът на икономиката Трайчо Трайков е заявил, че инвестирането на част от този 300-милионен ресурс в изграждането на хранилище за окончателно съхранение на ядрени отпадъци не е в непосредствените приоритети на правителството.

По думите му това е скъп процес, по който работят страни като Франция, Германия, САЩ, Швеция, Финландия.

Страната ни следи внимателно резултатите от техните разработки, за да използва опита им по най-добрия начин, тъй като темата ще бъде актуална и за България след няколко десетилетия.

Приоритет на правителството в момента е развитието на мрежата и енергийната ефективност.

„Това са най-видимите механизми, по които хората в България могат да почувстват реалната солидарност на ЕС за затварянето на блокове в АЕЦ „Козлодуй", подчерта Трайков.

През последната година България не е изнасяла отработено ядрено гориво в Русия, а го съхранява временно тук с оглед на по-добър контрол върху процеса, е изтъкнал още министър Трайков по време на срещата.

Той е запознала Ребека Хармс с перспективите за експлоатация на хранилището за сухо съхранение на ядреното гориво, което се изгражда в момента на площадката на АЕЦ „Козлодуй". Според плановете на българската страна то трябва да заработи през 2012 г.

Темата за изграждането на АЕЦ „Белене" също беше обсъдена по време на срещата.

Решаването на  въпроса със съхранението на ядреното гориво не е обвързано по никакъв начин с евентуалното строителство на АЕЦ „Белене", е отбелязал министър Трайков в отговор на въпрос от Хармс.

Той е подчертал, че намирането на стратегически европейски инвеститор за АЕЦ „Белене" е ключов момент в продължаването на работата по изграждане на втора атомна централа.

България вижда своя национален интерес в продължаването на „Белене" като европейски ядрен проект, е допълнил още министър Трайков.