Съществуват модели, които предполагат, че е възможно пространството и времето да имат повече от 4 измерения.

Колко е размерността на времето и пространството - отговор на този фундаментален въпрос се очаква да даде пуснатият днес край Женева най-мощен ускорител на елементарни частици Големият адронен колайдер - LHC (Large Hadron Collider).

"Имаме сериозни основания да смятаме, че измеренията на времето и пространството са повече от 4", посочи един от водещите български учени, ангажирани с експеримента доц. Леандър Литов, ръководител на катедра "Атомна физика" при Софийския университет.

"Ако е така, е възможно при експеримента в ускорителя да се раждат микро-черни дупки", допуска той.
"Тяхната структура и природа обаче е такава, че ще се изпаряват веднага. Те живеят изключително кратко време и се разпадат на множество други частици и не биха могли да окажат каквато и да е вреда на всичко, което е около тях," категоричен е доц. Литов.

Той посочи космическите лъчи като аргумент против страховете, че експериментът с ускорителя ще роди черна дупка, която да изсмуче Земята.
Космическите лъчи имат същата протонна компонента със същите енергии като тези в ускорителя, отбеляза ученият.

В атмосферата на Земята стават точно такива сблъсъци, каквито в ускорителя и са хиляди в секунда в продължение на милиарди години и Земята продължава да съществува, добави той.

Ние възпроизвеждаме в лабораторни условия нещо, което се случва около нас всеки ден, но при лабораторните условия може да се изследва, поясни доц. Литов.

С експеримента се търси легендарната вече частица Хигс-бозон, наричана още "частицата на Бог".
Стандартният модел предсказва съществуването на тази особена частица, отговорна за механизма на генериране на маса на всички останали частици във Вселената, поясни доц. Литов.
Тя не е наблюдавана експериментално и това е първата задача на Големия адронен колайдер. "Частицата на Бог" е много тежка, с голяма маса, съществува известно време и бързо се разпада, поясни още ученият.

На българо-италиански камери в експеримента се разчита да уловят тази. Един от приносите на българското участие в експеримента е разработването, конструирането и производството на специалните камери.
480 такива камери, които покриват площ от около 1 декар, са инсталирани в детектора на ускорителя.

Те са българо-италиански и играят изключително важна роля в експеримента. Тези камери са изключително бързи като детектори и трябва да сигнализират на всички останали, че два протона са се срещнали, че е възникнало събитието и трябва да бъде измерено, поясни доц. Леандър Литов.

"Ние регистрираме продуктите на разпада и по тях съдим кой ги е родил," каза доц. Литов за експеримента.

Припомняме, най-мощният ускорител в света - Големият адронен колайдер беше пуснат днес в 10.06 часа българско време.
Сноповете с елементарни частици бяха пуснати в тунела на колайдера и изминаха 27-те километра от неговата обиколка в посока на часовниковата стрелка. По-късно през деня бе пуснат сноп в обратна посока, като и томи експеримент приключи успешнж. 

Мощността на потока бе около 450 гигаелектронволта. Това е 30 пъти по-малко от проектираната мощност на ускорителя. Пълната си мощност той ще достигне през 2010 г.