Информацията, която носи материята, не изчезва изцяло при попадането й в черна дупка. Тя може да бъде „намерена" в знаменитото излъчване на Хокинг, ако изследователите успеят да регистрират  следите от него,  твърдят учени в статия, публикувана в списание Physical Review Letters.
Тезата на екипа от астрофизици влиза в противоречие с представите на много от съвременните физици и космолози.

Черните дупки, възникващи при гравитационния колапс на умиращи масивни звезди, имат толкова силна гравитация, че тя не може да бъде преодоляна без да се надхвърли скоростта на светлината.

Никакви обекти или лъчения не могат да напуснат границата на въздействие на черната дупка, известна в астрофизиката като „хоризонт на събитията".

Знаменитият британски учен Стивън Хокинг предсказа, че съдбата на частиците около хоризонта на събитията, може да бъде много различна. Едната от двойка частици може да попадне отвъд него и да изчезне от нашия свят, а другата да остане „на свобода".

По такъв начин черните дупки би трябвало да пораждат поток от елементарни частици, наречен излъчване на Хокинг - на името на автора на теорията.

Заради това излъчване, би трябвало черните дупки постепенно да се „изпаряват".

Астрофизикът Деян Стойкович от университета в Бъфало (САЩ), посочва, че учените спорят за природата на това излъчване почти четири десетилетия.

Проблемът е, че ако черните дупки се държат по начина,  описан от Хокинг, информацията за състоянието на материята, попадаща в тях, заедно със самата материя, би трябвало да  се губи безвъзвратно с тяхното „изпаряване", което противоречи на законите на квантовата механика.

Част от учените смятат, че излъчването на Хокинг може да съдържа информация за устройството на черната дупка и за това как материята, която го е породила, е попаднала в черната дупка. Това би могло да разреши „информационния парадокс".

Според други, това не се случва и за да се обясни ставащото в подобни обекти е необходима съвсем друга физика.

Стойкович и колегите му са доказали, че излъчването на Хокинг действително може да пренася информация от черната дупка към външната среда. Това е станало благодарение на нов математически модел на черна дупка, възпроизвеждащ не само пораждането на лъчението на Хокинг, но и взаимодействието между частиците в него.

Моделът е показал, че наблюдателят, стоящ на хоризонта на събитията, и изучаващ свойствата на лъчението на Хокинг, би могъл да види при взаимодействието на  частиците следи от вътрешния свят на черната дупка.

По думите на физиците, това излъчване съдържа информация за гравитационното взаимодействие вътре в черната дупка, обмена на фотони и други корелации. Подобни корелации далеч не се „улавят" веднага, за това е нужно време, но постепенно картината става все по-ясна.

„Колегите ни знаеха за тези корелации, но са ги игнорирали, тъй като са ги смятали за статистически пренебрежими. Нашите точни изчисления показват, че макар и те да са много малки, постепенно нарастват и стават значими." - пояснява физикът.

Така според него се разрешава парадоксът на загубата на информация в черната дупка. Следващата стъпка на екипа е да се опита да построи нова версия на модела,  при която наблюдателят няма да стои на хоризонта на събитията, а ще пада в черната дупка.