Интегралната схема е най-значимото изобретение за последните 50 години

Те трябвало да изберат измежду 24 изобретения, сред които са мобилният телефон, оптичното влакно, ядрената енергетика, копакт-диска, изкуственото сърце, реактивният самолет, клонирането на животни, контактните лещи.

22% от участниците или 28 500 от запитаните са дали своя глас за интегралната схема. Второто място е за Интернет, за който са гласували 20% или 23 600 души, а третото – за персоналния компютър, който е №1 за 17% от анкетираните, съобщава Днес+.

За година на раждането на интегралната схема се смята 1959. Автори на изобретението, радикално променило начина ни на живот, са американските инженери Джак Килби, работещ по това време в Texas Instruments, и бъдещият съосновател на Intel Робърт Нойс.
Пътят за създаването на интегралните схеми е отворен през 1947 година от работещите в Bell Laboratories американски учени Джон Бардин, Уилям Шокли и Уолтър Братейн, с разработването на полупроводниковия транзистор.

Преди това всички електронни устройства са създавани с електронни лампи, които освен големите си размери се отличават и с огромното количество електроенергия, която изразходват.
Транзисторът позволява да се усилват електрически сигнали и това свойство го прави удобен, значително по-евтин и ефективен еквивалент на електронната лампа.

Следващата крачка извършват Килби и Нойс. Независимо един от друг, но практически едновременно, те предлагат да се компановат отделни елементи от транзисторни схеми във вид на едно цяло, завършено устройство – интегралната схема.

През същата 1959 година Килби и Нойс патентоват своите изобретения, а две години по-късно оглавяваната от Робърт Нойс Fairchild Semiconductor първа в света започва масово производство за широкия пазар на интегрални полупроводникови схеми.

Двамата изобретатели били с различни “пристрастия” в областта на полупроводниците.
Нойс буквално боготворял силиция, от който създавал своите интегрални схеми. В последствие това пристрастие му донесло прякора “Кмет на Силиконовата долина”, тъй като по това време той бил един от малцината учени, работещи в онази част на Калифорния, превърнала се по-късно в Меката на високите технологии - Silicon Valley.
Килби предпочитал да използва германий.

Именно Нойс, заедно с Гордън Мур и Анди Гроув основава през 1968 година корпорацията Intel. Три години след основаването си компанията пуска първият в света микропроцесор.
Необходими са още цели 10 години, за да се стигне до 1981, когато се появява и първият персонален компютър IBM PC. Сърцето на този компютър е процесорът Intel 8088.
От този момент нататък компютърната промишленост набира скорост. В наши дни това е един огромен бизнес, в който годишно се завъртат над 200 милиарда долара.