
Той трябваше да получи отличието на Световния математически конгрес в Мадрид, лично от испанския крал Хуан Карлос, но дори не отговори на поканата да присъства на конгреса.
Независимо от отсъствието на Перелман обаче медалът му бе присъден, съобщава Би Би Си.
Отличието му се връчва "за приноса му в геометрията и достижения в изучаването на геометричните и аналитичните структури на потоците на Ричи", отбелязва агенция Новости.
Награда получиха и руският математик Андрей Окунков, работещ в университета в Принстън, австралиецът Терънс Тао от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и немският математик Венделин Вернер, работещ в парижкия университет "Пари-Сюд".
От организационния комитет не могат да си обяснят причините, които са накарали 40-годишния Перелман да се откаже от медала, като посочват неговата пословична ексцентричност и необщителност.
Медалът Фийлдс, носещ името на канадския учен Джон Чарлз Фийлдс (1863 - 1932 г.), се присъжда веднъж на 4 години на учени под 40-годишна възраст и тъй като няма Нобелова награда за математика, се смята за най-голямата математическа награда.
Освен това Перелман ще получи и наградата от 1 милион долара, обявена от американския институт "Клей" за решението на една от "Задачите на хилядолетието" - доказването на хипотезата на Поанкаре.
Хипотезата на Поанкаре е формулирана от френския математик Анри Поанкаре през 1904 година и се явява централен проблем в топологията, науката за геометричните свойствa на телата, които не се променят, когато тялото се разтяга, усуква или притиска.
В института "Клей" смятат, че тя е една от фундаменталните за развитието на математиката задачи и ако бъдат решени, човечeството ще направи "крачка напред в усвояването на въздушното и космическото пространство".
Един от организаторите на конгреса, испанският математик Мануел де Леон, коментира, че Перелман е успял да обобщи целия натрупан през годините опит и гениално да докаже хипотезата, предложена още през 1904 година.
Руският математик за втори път се отказва от медала Фийлдс - през 1996 той отклонява поканата и не отива на церемонията.
Известно време Перелман работи в САЩ, като през 1996 година се връща в Санкт Петербург, където работи в Института „Стеклов". Отказът на ръководството на института да продължи да работи с учения преди 2 години, го довежда до криза, твърдят негови познати. Независимо, че за последните няколко години Перелман стана един от най-известните математици на света, той практически не общува с никого и не води лекции.
Според информация на вестник "Дейли Телеграф" той живее в Санкт Петербург с възрастната си майка и се издържа от мизерната й пенсия.
xyz
на 23.08.2006 в 14:12:48 #11samoray, Не е грешка в годината, а е сериозна фактологична грешка. Медалът на Перелман е присъден главно заради доказателство на Хипотезата на Поанкаре. А това доказателство е от 2003.
Nigel
на 23.08.2006 в 14:00:46 #10Е, и?
Тунчо
на 23.08.2006 в 13:12:56 #9какъв руснак е тоя бе...това е чифут...не му ли виждате физиономията?На челото му е написано чифут. И името му е чифутско...гадна еврейска твар.
samoray
на 23.08.2006 в 10:45:05 #8Nigel 23.08.2006 09:36
Оказва се наистина че да докажеш нещо пред себеси е по-ползотворно от милионите.
Аз просто негодувам от покупко - продажбата на хора, която е основна разменна единица в Америка.Като видя нещо такова, не мога да не се почуствам добре 
Nigel
на 23.08.2006 в 10:36:06 #7Не е чак толкова непонятна тази история. Хегел има една теория, според която човекът (да не се обиждат дамите, но има предвид мъжкия индивид) през целия си живот се бори за признание. В древността тази борба е водела до смъртта на загубилия, сега за щастие не е така, поне във физическия смисъл. От там нататък всичко е въпрос на ценностна система. За един признанието се изразява в материалното благополучие, за друг - в публичното одобрение, за трети е важно да докаже нещо на самия себе си. През 70-те се състоя първата околосветска регата за самотници. Ветроходецът който затвори пръв кръга (мисля че беше Ерик Табарли), съобщи това на организаторите и каза че си отива в къщи. По условие трябваше да финишира в Нюпорт, но той просто не пожела да го направи. Официалният победител е друг (с повече от един ден след него), но за Табарли това нямаше значение - той ЗНАЕШЕ че истинския победител е той, и че всички чието мнение го интересува също го знаят. Мисля че и с този руснак случаят е подобен.
samoray
на 23.08.2006 в 10:17:11 #6За теб е и небивалица да откажеш 1 милион долара нали?????? Но и никога няма да си такъв мозък като този Руснак.....За обикновенния човек е трудно да разбере тези неща,аз само се опитвам да си го обясня по моя начин.... Тези хора са непонятни за никой затова са толкова гениални
samoray
на 23.08.2006 в 10:10:03 #5Вярно е това-за обикновенните хора,като нас на които им стават големи очите като видят хубава лъскава кола,блясък и модерни играчки ..... тоест вниманието и концентрацията ти са разсеяни от тези неща,и по бавно се развиваш в науката.....Нали Дюпон империята работи по същия начин осигуряват на перспективни учени всичко което можеш да си представиш,но резултатите не могат да се окачествят като особенни пробиви....... Айнщайн като отива в САЩ следва рязък спад в постиженията му.......Който е бил погален от манията за пари няма наука вече там , има само някакви манифактурни разработки.... Нютон да не е бачкал за пари,Ломоносов,Паскал...... Всички са се борили и са се стремели концентрирано само върху това което им е интересно.Сега всички виждаме че таланти се погребват в америка където ги стимулират богато.......аз по друг начин не си обяснявам този наистина странен феномен,освен като разсейване на умът......
23Wer
на 23.08.2006 в 09:53:07 #4Самурай, приказваш небивалици. Първо, обещанията и реалното предоставяне на материални облаги е в пряка корелация с броя научни открития. Парите нищо не притъпяват, напротив, създават от поне елементарни до направо идеални условия, където талантът може да процъфти. Второ, Руснака явно е гений и какво - върнал се в Ленинград, където са го забили в трета глуха. Каква е ползата за света от таланта му, никаква, там ще си умре в мизерия. Бляскав ум се развива с условия, с благодатна почва, където да расте. И накрая, патентната система гарантира, че всяко изобретение ще бъде достойно възнаградено и ще стимулира нови открития. А не въпросния учен едва да свързва двата края с минимална пенсия... Руснаците винаги са имали гениални мозъци, които са правили открития въпреки, а не заради системата им. Силата на едно общество е в това да стимулира индивидите си да създават блага, а не да стоят на тъмно неразбрани и потънали в мизерия.
samoray
на 23.08.2006 в 09:52:54 #3хуз,значи са сбъркали датата най вероятно вместо 1996 трябвало е 1998
xyz
на 23.08.2006 в 09:27:13 #2Не е вярно, че Перелман е отказал Филцов медал през 1996. През тази година не се е състоял международен конгрес (последните три конгреса са през 1998, 2002 и 2006).
samoray
на 23.08.2006 в 08:44:02 #1E как така може да има човек който да не грабне американската мечта?? Кой знае колко пари са му предлагали да остане...... Интересното е че най големите достижения на науката са постигнати в резултат на концентрирано усилие на геният,а не от обещания за облаги,парите като стимул само притъпяват сетивата на учените.Затова в днешно време е много трудно да се развие един бляскъв ум.Поздравления за Руснака,ималооще хора които да носят наладата от предизвикателството на чистата наука...... Не е като някой Американски учен който разработил нещо нищожно, го заключва за света под всякакви патенти........