След 1938 г., когато е открит ядрения синтез, започва развитието и добива на уран, които основно е предназначен за използване като гориво в ядрените централи и за направата на ядрени оръжия.

Обедненият уран или DU е съпътстващ (остатъчен) продукт при производството на обогатения уран, необходим за ядрената индустрия след премахването на обогатените фракции и съдържа 99.8% U 238, 0.2% U 235 и 0.001% U 234 (като маса).

Той може да съдържа много ниски нива на продуктите на естествения разпад на урана и е с радиоактивност равна на около 60% от радиоактивността на чистия природен уран при еднаква маса.

Основната разлика между обеднения и естествения уран е в съдържанието на елемент U 235, който като минимум е три пъти по-малко в обеднения.

Периодът на полуразпад е 4,5 милиарда години, а според някои американски учени, радиоактивността разпространена от използваните досега муниции с обеднен уран е равна на 250 000 атомни бомби като използваната в Нагазаки.

В околната среда обедненият уран се разпространява в почвата, водите, растенията и животните.
Неговата концентрация зависи от особеностите на средата (състав, плътност на почвата, климата и др.) и растителните и животински видове.

Хората (военнослужещи, местни жители, цивилни служители и работещи в хуманитарни мисии) са изложени на опасност от заразяване при използване на боеприпаси с обеднен уран в зона на бойни действия, пребиваване в зона на бойни действия, спасителни акции при самолетни катастрофи, пряко замърсени хранителни продукти и вода, работа в добивни и преработващи уран и неговите продукти предприятия, а също и при консумация на растителни и животински продукти, произхождащи от заразени райони (т.нар. вторично заразяване).

Според изследователи разпространението на радиоактивен прах от въздушни течения може да доведе до заразяване на огромни територии.

Като доказателство за това твърдение се привеждат факти за открити отлагания от т.нар. „смог на войната” (визира се тази в Залива) в Южна Америка, Хималаите и на Хавайските острови, а радиоактивни частици от сраженията в Афганистан са пренесени чак до Ню Делхи, Индия.