Миниатюрните и относително евтини радиочестотни идентификатори все по-широко се използват в логистиката и контрола на стоките, а също и за отчитане на продажбите.
Някои юристи обаче са на мнение, че използването на RFID е един вид ограничение на личната свобода на потребителите, тъй като дава възможност да се проследи стоката с интегрирания в нея чип.

С очакваната в близко бъдеще в западните страни имплантация на RFID-чипове под кожата (за медицински цели) проблемът с гарантиране на личната свобода ще стане още по-остър, посочва Днес+.

Експертите отдавна изискват да се въведе правило, което да дава на потребителите правото да изтрият информацията от RFID-чипа, след извършване на покупката. Подобно възможност дава програмата, разработена от двама немски програмисти Лукас Грюнвалд и Борис Волф.

Написаното от тях Java-приложение RFDump позволява да се открие RFID-чипа и да се прочетат мета-данните в него: идентификатор, тип тага, данни за производителя на стоката и т.н. Потребителската област от паметта на чипа може не само да се прочете, но и да се редактира.
По този начин, без особени усилия, програмата позволява да се презаписват RFID-чиповете и да се променя маркировката на стоката.

Програмата може да работи на персонален или джобен компютър. Предлаганата в момента безплатна версия работи с HP iPAQ под Linux.

Програмата е разработвана с добри намерения, но в крайна сметка тя разкрива невиждани перспективи пред всякакъв род недобросъвестни хора.
В супермаркетите всеки момент може да настъпи невиждан хаос. Специалисти определят ситуацията като крайно опасна за търговските обекти.

Един от създателите на програмата - Лукас Грюнвалд дори казва, че “за крадците по магазините и дребните мошеници настъпва нова епоха”.

Ситуацията може да се обрисува в много тъмни тонове. Хакерите ще могат с помощта на джобен компютър да премаркират скъпите стоки и спокойно да напускат магазините, плащайки за тях жълти стотинки. Да не говорим за хилядите “шегаджии”, които променяйки по произволен начин маркировката на стоката ще стоят и ще се радват на сторената от тях “пакост”.

Безопасността на търговските обекти в такива условия става доста сериозен проблем, но скъпоструващото оборудване за четене на RFID-чиповете и сложността на съществуващия софтуер, забавят проучванията по въпросите за гарантиране на безопасността.

Информацията в чиповете може да се защити от непозволен достъп с помощта на кодирането й, но това би увеличило стойността им.

Друг вариант е използването на специален сървър, който да следи за движението на стоките по поредния номер на самият RFID-чип, който не може да се променя. Използването на такъв сървър обаче, усложнява неимоверно много системите и е препятствие за внедряването им в по-малки търговски обекти.