Върховният съд на САЩ постанови, че интернет доставчикът Cox Communications не може да бъде държан отговорен за пиратството, извършвано от неговите абонати, с което сложи край на многомилиарден съдебен спор с водещи музикални компании, сред които Sony Music, Warner Music Group и Universal Music Group, предава "Ройтерс"

Решението на Върховният съд на САЩ е взето с пълно единодушие (9:0) и отменя предходно постановление на апелативен съд, който беше разпоредил нов процес за определяне на размера на обезщетенията. При евентуален нов процес Cox можеше да бъде изправена пред санкции до 1,5 милиарда долара.

Делото беше заведено през 2018 г. от над 50 музикални лейбъла, които обвиняваха доставчика, че не е предприел достатъчни мерки срещу потребители, нарушаващи авторски права, въпреки получени хиляди сигнали. През 2019 г. съдебно жури във Вирджиния постанови, че Cox дължи 1 милиард долара за нарушения върху повече от 10 000 авторски произведения.

Впоследствие апелативният съд частично отмени това решение, като запази тезата за т.нар. "съпричастно нарушение" (contributory infringement), но отхвърли "съместната отговорност" (vicarious liability) и нареди нов процес за определяне на обезщетението. Сега Върховният съд окончателно застава на страната на интернет доставчика.

Cox аргументира, че позицията на музикалната индустрия би довела до прекомерно разширяване на отговорността на доставчиците и до риск от прекъсване на интернет достъп на невинни потребители - включително цели домакинства, болници, университети или обществени места - заради предполагаеми нарушения от отделни лица.

Делото привлече широка подкрепа от технологичния сектор, като компании като Google, Amazon и Microsoft застанаха зад Cox, докато организации от музикалната, филмовата и издателската индустрия подкрепиха ищците.

Значение на казуса

Решението има съществено значение за бъдещето на интернет и авторското право.

На първо място, съдът ограничава отговорността на интернет доставчиците за действията на техните потребители. Това запазва действащия модел, при който доставчиците не са пряко виновни за нарушения, ако предприемат разумни мерки.

На второ място, решението предотвратява сценарий, при който доставчиците биха били принудени да действат като "частна полиция" на авторското право - активно следящи и прекъсващи достъп до интернет при съмнение за нарушения. Това би имало сериозни последици за достъпа до интернет и основни услуги.

На трето място, казусът подчертава сблъсъка между технологичния сектор и индустриите за съдържание - конфликт, който вероятно ще продължи, особено в условията на нарастващо онлайн разпространение на съдържание.

В по-широк план решението затвърждава принципа, че интернет инфраструктурата не носи автоматично юридическа отговорност за поведението на потребителите - позиция, която е ключова за функционирането на дигиталната икономика.