Борис КомитовКаква е вероятността за сблъсък на Земята с комета, голяма приблизително колкото Халеевата? Отговорът дава астрономът от БАН Борис Комитов пред Център "Демокрит". Такъв катаклизъм се случва средно веднъж на 70 милиона години.
За 4.5 милиарада години, откакто нашата планета съществува, такова събитие се е състояло вече около 60 - 70 пъти.

Напоследък сред научните среди е твърде популярно схващането, че Земята е била заразена с живи организми именно в резултат от падането на комета (може би дори нееднократно). В полза на това становище наблюдателната астрономия даде много солидни доказателства.

Така например в някои облаци от междузвездна материя, намиращи се в съседство с ярки горещи звезди, с помощта на радионаблюдения беше открито излъчване от сложни органични съединения. В подобен облак, намиращ се недалеч от центъра на Млечния път, бяха открити следи от аминокиселини - съединенията, които са 'тухлите' на белтъчините и на живата материя.

В случая много важно се оказва действието на ултравиолетовото излъчване на горещите звезди. Като се има предвид, че въпросните облаци са зони на интензивно съвременно звездообразуване, то следва, че вероятно днес наблюдаваме в тях условия, близки до тези при образуването на Слънчевата система.

Комета Кометите, както и планетите, също се образуват в тези облаци. Поради техните малки размери и маси в тях не протичат никакви термохимически процеси на преобразуване на веществата и химическия състав на изграждащите ги ледове е близък до този на първичната междузвездна материя.

По такъв начин кометите са най-вероятните носители на сложни органични вещества. При падането на комета върху планета част от съхранената след катастрофата органична материя може да даде началото на биологична еволюция, стига физическите условия на планетата да са подходящи.

По всяка вероятност, именно това е станало със Земята преди около 3-4 милиарда години, т.е. животът е резултат на кометни удари върху Земята.

Било ли е човечеството свидетел на падането на комета върху Земята?

Нека от съвременни научни позиции се опитаме да възстановим явлението: Комета, чиeто ядро е с радиус например 2-3 км, се врязва в атмосферата на Земята. Тя съдържа в себе си над 100 милиарда тона вода под формата на лед, около 50 милиарда тона лед на други вещества и приблизително същото количество по-твърди нелетливи частици с различни размери.

Голямото триене в атмосферата води до бурно изпаряване на ледовете и отделяне на огромни количества водни пари в нея. Близо до повърхността или на самата повърхност на Земята температурата достига критичните 2 500 градуса.

Това довежда до термохимическо разлагане на водата на водород и кислород. Следва мощна експлозия, кислородът и водородът отново се съединяват, но водата е вече под формата на водни пари в атмосферата. Сред тях се намират огромен брой от твърдите прашинки на кометното ядро, отделили се в резултат на взрива. Тези частици изиграват ролята на кондензационни ядра, които способстват за образуването от водните пари на мощни дъждоносни и градоносни облаци.

Въздушните течения разнасят парите и прашните частици само за седмица-две практически по цялата повърхност на полукълбото, където е паднала кометата. В резултат - изключително интензивни валежи върху огромни площи от повърхността на Земята, съпроводени с урагани и повсеместни наводнения.

Експлозията при падането на кометата предизвиква мощна сеизмична вълна, която активизира практически всички големи земетръсни центрове на Земята. Изригват много вулкани, които отделят още количества пепел, водни пари и други газове в атмосферата и допълнително усложняват метеорологичната обстановка.

В океаните се образуват огромни вълни цунами, които опустошават сушата десетки и стотици километри навътре. Голямото количество прах в атмосферата екранират слънчевата светлина, която в продължение на дълго време, може би за години, достига до земната повърхност силно отслабена. Виж целия материал на Борис Комитов в Център “Демокрит”