Основните свойства на обеднения уран – голямо относително тегло, плътност (няколко пъти е по-тежък от оловото), висока запалителност и ниска цена (наличие на големи количества като отпадъчен продукт при обогатяването на уран) го правят много “удобен” за производството на оръжие.

От началото на 70-те години на ХХ в. започва използването му в бронебойни снаряди, корпуси на авиационни бомби, ракети, бронебойни стрелкови боеприпаси, мини (вкл. – противопехотни), брони на танкове и баласт за самолети.

Официално са известни поне 15 държави, които произвеждат такива боеприпаси – Великобритания, САЩ, Франция, Русия, Гърция, Турция, Израел, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Пакистан, Египет, Тайланд, Ирак (преди войната през 2003 г.) и Тайван.

Те обаче свободно се продават на оръжейния пазар и реално са разпространени в доста повече страни.

Снаряди с обеднен уран се използват за: 105 мм и 120 мм оръдия на танковете М60 и „Абрамс” (всеки съдържа съответно по 4 и 5 кг.), 30 мм оръдия „Гатлинг” на самолетите А-10 (с по 0,3 кг.), бойните машини „Брадли”, във въоръжението на самолетите „Хариер”, хеликоптерите „Супер Кобра”, противоракетните корабни оръдия „Фаланга”, а също и от някои руски артилерийски системи.

Според НАТО оръжията с обеднен уран са класифицирани като конвенционални оръжия и не са забранени.

Няма точни и окончателни данни, какво е общото количество на обеднения уран в използваните по време на войните през последните 15 години боеприпаси, унищожени бронирани машини и самолети, но според наличната информация то е: за Ирак и Кувейт до 596 тона (съответно за войните през 1991 и 2003 г. – 286 и 300 тона), за Босна и Херцеговина – 3,2 тона и за Косово, Сърбия и Черна Гора – 9,5 тона.