Най-голямата победа на Гришо

Уникален, страхотен, невероятен, нетипичен, извън всяко обичайно клише и социална стигма, Григор Димитров разтърси България и всички българи през тази година. Безспорно.

Всички!

Неговите доброжелатели, но и онези които са готови на всичко, за да ги забележи някой. Да ги извади на светло, да ги измъкне от джапанките "Бумеранг" и хаотичното им ежедневие, пълно със стари, вмирисани китеници, гъгрици, дървеници, винарки, пърхот и ушна кал.

Без имена? Защо? Нима не е вярно?

Източник: Facebook

Но нека се съсредоточим към положителното. Паразити и бактерии винаги ще има, докато са налични източници на енергия и живот, от които те да черпят съществуването си и на чийто гръб да трупат секунди слава. Докато източникът не изчезне. После? Пак към чашата и виртуално интелигентните, разбутани като като топките на Гришо (по корта) невзрачни, недооценени мисли.

"Коя беше най-голямата победа на Григор през този велик за него сезон?".

Нещо подобно си мислех преди няколко дни, докато еуфорията все още държеше млади, стари, спортни ентусиасти и тенис любители или пък просто нормални хора, които са намерили своята причина да си позволят една лека усмивка, един искрен момент на щастие в края на годината. Въпреки трупащите се сметки, недостатъчното заплащане, ежедневните малки, а и перманентните големи грижи и неприятности.

Григор пред CNN: Гордея се, че съм българин, победата значи много за родината ми!

"Знамената, атмосферата...Страхотно е", заяви тенисистът

Всеки се надпреварваше да пише за Гришо. Едни поради действителната си радост от постижението му, други заради импресиите в сайта и указанията на шефовете. Оказа се, че всички са му приятели, в даден момент от живота си са се докосвали до него, пили са вода от една и съща чешма в Банкя, стъпвали са на едни и същи кортове в София, вървели са по алеята на националния стадион, по която и той е минавал, дишали са от неговия въздух.

Реших, че едва ли аудиторията изгаря да прочете и моето мнение. Не исках то да бъде просто част от цялото, а реално нямаше и нужда от нещо подобно. Още повече с наличието на социалните мрежи, в които всеки може да се почувства като журналист, а имаше и откровени коментари, които доста повече си заслужаваха публикуването в медия от хвалебствията, които се въртяха в моето съзнание.

Подразниха ме и споменатите субекти в началото, за които вече стана дума, но пък не си заслужаваше да бъда и аз негативен заради тях. Да се увличам по простотата на избълваните от тях екзистенциални сентенции.

Източник: БГНЕС

И докато си мислех всичко това, съчетано разбира се и със собствените ми "потребителски", всекидневни, неизбежни главоблъсканици, видях едно дете с майка си в метрото. На не повече от 10 годинки. Усмихнато, красиво, лъчезарно момче. С калъф за тенис ракета на гърба си.

- Мамо, аз съм Гришо! Имам бекхенд и форхенд и даже слайс. Ще видиш сега какво ще ги направя!
- Добре, мамче. Спокойно. След малко слизаме. Потърпи още няколко минути.
- Ще се радваш ли и на мен някой ден, когато спечеля в Лондон?
- Да, момчето ми. Ти спечели, пък ще го мислим.
- Искам да съм като него. Нали може?
- Може, разбира се. Ще се радвам.

Слязоха на стадиона. Детето продължаваше да размахва ръцете си, имитирайки разиграване на корта. Очите му искряха.

Сетих се как се чувствахме ние през 1994-а година. Предполагам, че мозъкът ми сам направи въпросния паралел с онези времена.

Когато ти беше Стоичков, аз бях Балъков. А всички бяхме българи. Пак нямахме всичко. Дори може би имахме и по-малко от сега. Пак имаше грижи. Пак имаше неприятности и проблеми.

Но я имаше надеждата.

За нещо по-добро. За безплатните мечти.

За безкрайния, необятен свят, който сякаш само чака поредният българин да го завладее. Който ни привиква да станем от дивана, да бутнем чашата със злоба и да я разлеем по цялото стълбище във входа. Нагоре по стъпалата. Към мечтите-реалности. Които могат да се сбъднат като с магическа пръчка. Ако само поискаме. Ако само има какво да ни накара да повярваме.

Благодаря, Григор!

Източник: Facebook

Благодаря и на всички останали наши спортисти, които ни радваха с европейските си и световни титли през годината. Които ни караха да се гордеем с постигнатото от тях.

Благодаря и на онези извън спорта. За написаното. За сътвореното. За създаденото от тях.

С марката "България"!

Източник: БГНЕС