Перспективата някой ден хората да не населяват само Земята изглежда все по-реална. Но реализирането на тези научни и бизнес планове, си иска сериозна подготовка. И тя кипи с пълна сила, не само в Space X.

И докато компанията на Илон Мъск продължава да се цели право в звездите, Университетът в Аризона прави малки, но последователни стъпки в тази посока още от началото на 90-те. Сред пустинята Соноран, в близост до град Оръкъл, е разположена изследователската станция Biosphere 2. 

Снимка 350924

Източник: Facebook / Barb Grey

Целта, с която е създадена, е доброволци да живеят в огромния балон, без да бъдат зависими по какъвто и да било начин от околния свят. Пълна изолация, и то не само социална. Ядат това, което произвеждат, създават своя екосистема.

Осем доброволци влизат в балона за период от две години. Конструкцията е изградена от 6500 триъгълни стъкла, които пречупват светлината. От Business Insider припомнят и че на експериментаторите е предоставена огромна територия с буйна растителност и 675 хиляди галона със солена морска вода.

Снимка 350930

Източник: Facebook / Marie Giovanelli

Днес Biosphere 2 продължава да функционира не само като туристическа атракция, но и с основна идея да успее да се справи с проблема със световния глад. Междувременно, усилено се работи по създаването на технологии, които да направят колонизирането на Марс възможно.

Ще се провеждат тестове за физическа и психическа издръжливост на евентуалния бъдещ екипаж. Но най-интересната част са експериментите е свързана с разработването на система за регенериране на храната, водата и въздухът, необходими на обитателите на балона. Така биосферата ще се превърне в прототипна космическа станция.

Идеята за човешка колония на Марс се превърна в план Б за спасяване на населението на Земята и отдавна не е в сферата на научната фантастика, а премина към научните експерименти. Те са подпомагани от предприемачи като Илон Мъкс, които също ще вземат своя дял от стъпването на Червената планета, осигурявайки транспорта.

Но за да има кой да се качи на първото такси Земя-Марс, трябва в крайната дестинация да има подходящи условия за живот. Изследванията на Университета в Аризона са насочени и към доказване на хипотезата Гая, според която животът се адаптира към дадена среда, за да я направи обитаема и да гарантира своето съществуване.

Опитните зайчета от преди повече от 20 години успяват да създадат успешна реколта от устойчиви растения в биосферата и да отглеждат животни, оползотворявайки максимално всички ресурси. Основният проблем, който обрича мисията, е липсата на достатъчно кислород.

Въпреки дългогодишните опити, все още не може да се заяви, че са разработени технологии, които гарантират успешното пребиваване на хора, животни и растения на Червената планета. Тестовете в полеви условия продължават и от страна на НАСА, разработили свои капсули с същата цел - да херметизират живия живот и да го изпратят на Марс.