10 години при Си Дзинпин: Смразяващият ефект върху групите на гражданското общество

20-ият Национален конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), който се събира в Пекин на 16 октомври, се очаква да даде безпрецедентен трети петгодишен мандат на Си Дзинпин, генерален секретар на ККП и президент на държавата. В навечерието на конгреса "Радио свободна Азия" разгледа десетилетието на 69-годишния Си начело на най-многолюдната нация в света в поредица от доклади за Хонконг, външната политика, китайските интелектуалци, гражданското общество и бедността в селските райони.

Десет години след като лидерът на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин дойде на власт, някога зараждащото се гражданско общество в Китай изглежда е загинало в ранна детска възраст, казаха активисти и правозащитници, докато Си се подготвя за трети, вероятно безсрочен мандат на поста на предстоящия партиен конгрес.

Китай бе описан през 2008 г., след земетресението в Съчуан, като "на прага" да има функциониращо гражданско общество.

Десетилетие по-късно и изследователска статия, написана от изследователи на гражданското общество в Пекинския университет, описваща развитието на гражданското общество като едно от най-големите постижения на Китай, изглежда като гниещ исторически документ от една отминала епоха.

Адвокатът по правата на човека Уанг Цюанджан коментира, че администрацията на Си до голяма степен е пресекла това развитие в зародиш, тъй като гражданското общество се възприема от властите като трън в очите им.

Уанг коментира, че правителството е сгрешило, защото групите на гражданското общество облекчават социалното напрежение и предлагат помощ там, където правителството не го прави, допринасяйки за социалната стабилност.

"Ако гражданското общество не може да се развие, тогава останалата част от обществото ще бъде все по-малко балансирана, което ще доведе до непрекъснати и екстремни случаи на социални конфликти", каза Уанг, който бе освободен през 2020 г. след четири години и половина затвор за "подривна дейност" във връзка с дела от обществен интерес.

"Китайският народ е потискан от различни организации дълго време, през цялата си история, без никакви независими граждански образувания, които да го подкрепят", каза той. "Стресът върху индивида може да бъде огромен."

Китай започна 21-ви век с нотка на надежда, с Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и влизането му в Световната търговска организация (СТО) предвещаваше ера на безпрецедентен либерализъм.

Но бързото икономическо развитие започна да разкрива нарастващото социално неравенство и свързаните с него социални проблеми.

Редица неправителствени групи се възползваха от някогашната спокойна регулаторна среда, за да предложат помощ и услуги на хора в нужда, сред които група, наречена Beijing Transition Research Institute или Chuanzhixing, която заяви, че е "ангажирана с разследването на проблеми и явления, свързани със свободата и справедливостта в процеса на социална трансформация."

Основателят на групата Гуо Юшан веднъж помогна на адвоката по правата на човека Чен Гуангчен с дръзкото му бягство от домашен арест в дома му в източната провинция Шандонг, което му позволи да намери убежище в посолството на САЩ в Пекин.

Гуо също помогна на семействата на деца, разболели се по време на скандала с млечните храни за кърмачета от 2008 г. и се превърна в една от по-известните правозащитни групи.

Базираният в САЩ активист Ян Зили, който е работил за Chuanzhixing, датира началото на края на групата, когато Си Дзинпин дойде на власт на 18-ия конгрес на партията през 2012 г.

"Гражданското общество бе потиснато много скоро след като Си Дзинпин дойде на власт", ​​каза Ян. "Започна с нарастващ брой ограничения върху дейността на организацията, преди тя да бъде напълно забранена."

"Изнасяхме седмична лекция и започна, когато властите не ни позволиха да имаме политически чувствителен гост-лектор, който щеше да говори по политически чувствителна тема". "В крайна сметка те се намесиха до такава степен, че изобщо не ни позволиха да проведем лекциите", каза Ян.

Общинското правителство в Пекин забрани напълно Chuanzhixing през юли 2013 г., заявявайки, че не са успели да се регистрират в правилната категория.

Други групи на гражданското общество скоро бяха сполетени от същата съдба.

Образователният проект на библиотека Liren, който изгради библиотеки в селските училища, групата за защита на правата в здравеопазването, Beijing Yirenping Center и Unirule Institute of Economics, всички постепенно изчезнаха от полезрението.

"Организации като Liren и Chuanzhixing, където работех, вече са унищожени", каза правозащитникът Чен Кун. "Техните служители или са заминали в чужбина, лежат в затвора, или вече няма как да говорят по тези въпроси", каза той.

Йозеф Бенедикт, изследовател в Азиатско-тихоокеанския отдел на Глобалната коалиция за ангажиране на гражданското общество (CIVICUS), международна организация с нестопанска цел със седалище в Южна Африка, каза, че Китай сега е едно от най-затворените общества в света.

Активистите трябва да работят в изключително тежки условия, като скорошните репресии означават, че неправителствените организации на практика са загубили всякаква автономия и повечето от по-известните групи са затворени от правителството, каза Бенедикт в коментари, изпратени по имейл до "Радио свободна Азия".

Елизабет Плантан, асистент по политически науки в университета Стетсън, която изучава китайското гражданско общество, каза, че правителството изглежда насърчава екологичните групи.

Активистите и неправителствените организации, работещи по проблемите на околната среда на местно, регионално и национално ниво, все още са в състояние да работят сравнително свободно, особено в областта на съдебните спорове в обществен интерес за околната среда, каза Плантан. Групи, насърчаващи прозрачност на правителството относно данните за замърсяването и които си сътрудничат с държавни актьори чрез официални мозъчни тръстове, също се толерират.

Но тя каза, че антипатията на китайските лидери към гражданското общество е добре документирана и е малко вероятно да намалее.

Гражданското общество е ясно посочено като едно от "седемте табута" в Документ №9 на ККП, изтекъл таен политически документ от 2013 г., който също забранява публичното обсъждане на съдебната независимост, универсалните ценности, свободата на печата, правата на гражданите, историческите грешки на ККП и финансовия и политически елит на страната.

Мая Уанг, старши китайски изследовател в базираната в Ню Йорк група Human Rights Watch (HRW), каза, че забраната на групите на гражданското общество е отслабила социалното сближаване.

"В момента може да се каже, че китайското общество е атомизирано, което означава, че при тоталитарен режим хората са изолирани и могат да разчитат само на семействата си за всякакъв вид помощ", каза Уанг. "Трудно е хората да се свързват помежду си или да правят нещо заедно", каза тя.

Уанг Куанжанг, който бе един от десетките изтъкнати адвокати по правата на човека, задържани, затворени или по друг начин атакувани по време на национална операция, насочена към професията през 2015 г., каза, че репресиите са променили завинаги положението на адвокатите по правата на човека.

Докато те бяха набелязани в миналото, властите започнаха да ги преследват в много по-голяма степен през вторите пет години от мандата на Си Дзинпин начело на партията и държавата.

През 18-те години от 1998 г. до 2015 г. 29 китайски адвокати бяха лишени от правото си да практикуват поради това, че представляват дела, свързани с правата на човека. Между 2016 г. и 2021 г. този брой е нараснал до 42.

"Арестите от юли 2015 г. бяха още един малък връх в репресиите на властите срещу защитата на правата на гражданите и адвокатите по правата на човека", каза Уанг.

"Оттогава дейностите на групите на гражданското общество като адвокатските кантори за правата на човека бяха допълнително ограничени", каза той.

Адвокатът по правата Уанг Ю каза на скорошна онлайн конференция, организирана от базирани в САЩ групи, че нейният лиценз за практикуване е отнет през 2020 г. и че досега е имала малък успех в предлагането на правна помощ на клиенти без него.

Уанг внезапно бе лишена от възможност за общуване през 2021 г., след като бе обявена от Държавния департамент на САЩ за Международна жена на смелостта.

Източници коментираха по това време, че властите са й попречили да присъства на онлайн церемонията по награждаването и да говори с медиите.

Базираният в Гуанджоу адвокат по правата Суи Мукинг, който също бе мишена на репресиите през 2015 г., коментира, че лицензът му отнет през 2018 г.

"Мисля, че средата за гражданското общество очевидно се е влошила много", каза Суи. "Не става въпрос само за адвокати и активисти по правата на човека. Интелектуалците и хората в системата на правителството също са засегнати от смразяващия ефект".

Китай още не е достигнал върха на своята мощ

Пекин може да си позволи да чака, а САЩ трябва да са подготвени за война както сега, така и след две десетилетия