АП: Западът трябва да подкрепя Украйна - дълго и въпреки предизвикателствата

Когато руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна на 24 февруари в непредизвикан акт на агресия, мнозина очакваха бърза победа.

Шест месеца по-късно най-големият военен конфликт в Европа след Втората световна война се превърна в мъчителна война на изтощение. Руската офанзива до голяма степен е затънала, украинските сили все повече се насочват към ключови съоръжения далеч зад фронтовите линии, включително в окупирания от Русия Крим, пише "Асошиейтед прес".

Проваленият блицкриг

Когато Путин обяви началото на "специалната военна операция", той призова украинската армия да се обърне срещу правителството в Киев, отразявайки убеждението на Кремъл, че населението като цяло ще приветства нашествениците. Някои от руските войски, идващи от съюзника на Москва Беларус, само на 200 километра северно от столицата, са носили парадните си униформи, готови за бърз триумф.

Тези надежди бяха бързо разбити от яростната украинска съпротива, подкрепена от доставени от Запада оръжейни системи на правителството на президента Володимир Зеленски.

Въздушнодесантните войски, изпратени да превземат летища около Киев, претърпяха големи загуби, а бронираните конвои, простиращи се по главната магистрала, водеща към столицата, бяха разбити от украинска артилерия и разузнавачи.

Въпреки многобройните атаки срещу украински военновъздушни бази и средства за противовъздушна отбрана, руските военновъздушни сили не успяха да спечелят пълен контрол над небето и претърпяха тежки загуби, ограничавайки способността им да подкрепят сухопътните сили.

Един месец след началото на войната Москва изтегли войските си от райони близо до Киев, Харков, Чернигов и други големи градове в мълчаливо признание за провала на блиц операцията.

Промяна на бойни полета

След това Кремъл пренасочи фокуса си към Донбас, източното индустриално сърце на Украйна, където подкрепяните от Москва сепаратисти се бият с правителствените войски от 2014 г. след анексирането на Кримския полуостров от Русия.

Разчитайки на огромната си артилерийска мощ, руските сили напредват в свирепи битки, които опустошават региона. Стратегическото пристанище Мариупол на Азовско море, което се превърна в символ на украинската съпротива, падна през май след почти тримесечна обсада, превърнала града в руини.

Повече от 2400 защитници на Мариупол, които бяха в огромния стоманодобивен завод Азовстал, по-късно се предадоха и бяха пленени. Най-малко 53 от тях загинаха миналия месец при експлозия в затвор в Източна Украйна, за която Москва и Киев се обвиниха взаимно.

Руснаците поеха контрола над цялата Луганска област, една от двете провинции, които съставляват Донбас, а също така превзеха малко над половината от втората, Донецка.

В момента Русия заема около 20% от територията на Украйна.

"Путин ще се опита да отхапе едно след друго парчета украинска територия, за да засили преговорната си позиция", коментира Микола Сунхуровски, военен анализатор от базирания в Киев мозъчен тръст Център Разумков. "Посланието му към Украйна е: Ако не седнете за преговори сега, нещата ще се влошат и ние ще вземем още повече от вашата територия и ще убием още повече от вашите хора. Той се опитва да увеличи не само външния, но и вътрешния натиск върху украинското правителство".

Офанзивата в Донбас се забави, тъй като Москва беше принудена да премести част от войските си в окупираните от Русия райони на юг.

Руските войски превзеха Херсонска област, северно от Крим и част от съседната Запорожка област в началото на конфликта. Русия инсталира промосковски администрации там, въведе своя валута, раздаде руски паспорти и започна подготовка за референдуми, за да проправи пътя за тяхното анексиране.

Но украинските сили наскоро си върнаха част от земята, нанасяйки удари по мостове и насочвайки се към складове за боеприпаси. Междувременно двете страни си размениха обвинения за обстрел на окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала, най-голямата в Европа, което поражда опасения от ядрена катастрофа.

"Украйна принуди Русия да извърши мащабно предислоциране на сили и да ги разпредели по цялата фронтова линия, от Харков до Херсон", каза украинският военен експерт Олег Жданов. "Много е трудно да ги разпънат на толкова голямо разстояние."

Въпреки че Киев няма достатъчно оръжия, за да започне голяма контраофанзива, "времето играе в полза на Украйна", каза той. "Колкото по-дълго трае паузата, толкова повече оръжия Украйна ще получи от своите съюзници".

Над $1 млрд. са стрували петте най-тежки военни загуби на Путин в Украйна

Русия е загубила и военно оборудване за над 16 млрд. долара

Украински успехи

Западните оръжия, включително американските ракетни установки HIMARS, засилиха способността на украинската армия, позволявайки й да атакува руски складове за боеприпаси, мостове и други ключови съоръжения с точност и без възможност за отговор.

В голяма символична победа през април, флагманът на Черноморския флот на Русия, ракетният крайцер "Москва", експлодира и потъна по време на патрулиране, след като според съобщенията е ударен от украинска ракета. Това нанесе тежък удар на гордостта на Русия и я принуди да ограничи военноморските операции.

Друга голяма победа за Украйна дойде, когато руските войски се изтеглиха от стратегическия Змийски остров, разположен на морски пътища близо до Одеса, след безмилостни украински атаки. Отстъплението намали заплахата от морска руска атака срещу Одеса, помагайки да се проправи пътя за сделка за възобновяване на украинския износ на зърно.

Русия претърпя нов удар този месец, след серия от експлозии във въздушна база и склад за боеприпаси в Крим. Въпреки че Киев не си приписва отговорност за взривовете, нямаше съмнение за участието на Украйна. Руснаците признаха, че саботажът стои зад един взрив, а предполагаемото небезопасно боравене с боеприпаси е причинило друг - обяснение, осмивано от Украйна.

Експлозиите, които бяха последвани от атаки с дронове, подчертаха уязвимостта на Крим, който има символична стойност за Русия и е ключов за поддържането на нейните операции на юг. Те демонстрираха, че украинските сили са способни да нанасят удари далеч зад фронтовата линия и украински официални лица предупреждават, че 19-километровият Кримски мост, най-дългият в Европа, може да бъде следващата цел.

Изгубените и разрушени животи

И Русия, и Украйна се фокусират предимно върху жертвите, които си нанасят, като избягват да споменават собствените си загуби.

Но главнокомандващият украинската армия, генерал Валерий Залужний, каза в понеделник, че близо 9 000 украински войници са убити в битка.

За последен път руското министерство на отбраната съобщи за своите загуби на 25 март, един месец след началото на войната, когато каза, че 1351 войници са убити и 3825 са ранени.

Западните оценки на руските убити варират от повече от 15 000 до над 20 000 - повече от загубите на Съветския съюз по време на 10-годишната му война в Афганистан.

Миналата седмица Пентагонът заяви, че между 70 000 и 80 000 руски войници са убити или ранени в битка - загуби, които са подкопали способността на Москва да провежда големи офанзиви.

Върховният комисар на ООН за правата на човека е регистрирал над 5500 цивилни смъртни случая във войната, но отбеляза, че действителните числа може да са значително по-високи.

Инвазията създаде най-голямата следвоенна бежанска криза в Европа. Агенцията на ООН за бежанците казва, че една трета от украинците са напуснали домовете си, като повече от 6,6 милиона са разселени в страната и над 6,6 милиона в целия континент.

Какво следва?

Резултатът от войната ще зависи от способността на Русия и Украйна да съберат допълнителни ресурси.

Докато Украйна проведе мобилизация и обяви за цел да сформира армия от 1 милион, Русия продължи да разчита на ограничен контингент от доброволци, подход, отразяващ опасенията на Кремъл, че масова мобилизация може да подхрани недоволството и да дестабилизира страната.

Москва избра междинни стъпки, опитвайки се да насърчи хората да подписват договори с военните, все повече ангажирайки частни изпълнители като "Вагнер" и дори събирайки някои затворници за служба - половинчати мерки, които не могат да отговорят на нуждите за големи офанзиви.

"Освен ако Русия не мобилизира населението си и не мобилизира индустрията си, тя не може да понесе тежестта на хората и индустрията, за да създаде много по-голяма, по-ефективна сила и следователно ще трябва да обмисли как да постъпи с това, което вече има и вече е завзела", каза пенсионираният британски генерал Ричард Барънс.

Украйна също няма ресурси за бързо възстановяване на територията си, като Барънс смята, че може да отнеме доста време през следващата година, за да натрупа сили, способни да прогонят руснаците.

"Може да го направи само ако Западът осигури политическа воля, пари - от около 5 до 6 милиарда долара на месец, оръжия като далекобойна артилерия, боеприпаси, които поддържат тази артилерия и след това дават възможност за логистична и медицинска подкрепа, която позволява на Украйна да изгради милионна армия", каза Барънс.

По думите му Западът трябва да бъде готов да продължи да подкрепя Украйна за дълго време, въпреки рязко нарастващите цени на енергията и други икономически предизвикателства, произтичащи от санкциите, наложени на Русия.

Изоставянето на Украйна ще изпрати послание "на Русия и Китай и всички останали, че Западът няма волята да защити своите приятели или дори собствените си интереси".

Вече шест месеца Украйна депутинизира Русия

Когато европейският потребител започне по-често да бърка в джоба си за американско оръжие, отколкото за руски въглеводороди, значи външната политика на Кремъл спрямо Европа е претърпяла крах