Руският президент Владимир Путин ще предприеме кампания за прекратяване на санкциите на ЕС с посещение в Словения днес. Тактиката му на лобиране сред държавите от Източна и Южна Европа започва да се изплаща, отбелязва Ройтерс.

По-рано този месец ЕС удължи санкциите до началото на 2017 година, въпреки че няколко страни, включително Словения, настояваха за дебат дали изобщо рестриктивните мерки дават ефект.

Няколко дипломати на съюза в Москва заявиха, че руската тактика за методично лобиране в страни членки в Южна и Източна Европа е започнала сериозно да подкопава единството на Общността по казуса, което прави потенциално трудно ново удължаване на мерките.

„Русия постоянно се опитва да намери начин да заобиколи санкциите, атакувайки държави, които смята, че са мекушави. Те се опитват да убият санкциите с мек подход”, каза един от дипломатите, който е от държава, която подкрепя удължаването на санкциите.

„Резултатът е, че ние виждаме повече и повече държави, които заявяват, че трябва да анализираме санкциите, да направим оценка какъв ефект носят и да го преразгледаме отново”, добави представителят.

Италия, Гърция, Унгария, Кипър, Словения, Словакия и България са сред основните цели на Москва, разкриха дипломатите.

Словения, където Путин ще настоява двете държави да засилят търговския и инвеститорски обмен, ще бъде четвъртата от тези страни, които руският лидер ще посети, откакто Русия анексира Крим през 2014 година.

Кремъл вижда Словения, която Путин е посещавал и преди, като съюзник в опитите си ЕС да отмени санкциите. Москва беше голям износител на хранителни продукти за словенския пазар преди да избухне кризата в Украйна. Също така Словения остава като ключова транзитна страна за потенциални газопроводи от Русия за Южна Европа.

Някои страни членки като Полша вбесиха Москва, след като събориха съветски паметници. Словения пък поема обратен подход и Кремъл обяви, че Путин ще участва на откриването на нов паметник на съветските войници в Любляна.

Двама дипломати от съюза заявиха, че влиянието от офанзивата на Путин, придружена от предложения за доходоносни търговски споразумения и учтиво припомняме на изгубените приходи от износ, може да доведе до отмяна на санкциите.

„Става все по-трудно да се поддържа линията”, каза дипломат от друга държава, която иска санкциите да останат.

„Вероятно санкциите няма да бъдат отменени отведнъж, но може да бъде взето решение за отмяната им в един сектор следващата година”, продължи той.

Шефът на външната политика на ЕС Федерика Могерини каза през май, че очаква нов преглед на политиката на съюза към Москва в края на годината.

Дипломати изтъкнаха, че има усещане, че единственото на ЕС по въпроса започва да се разпада, защото тези страни, които най-много страдат от контрасанкциите на Русия, са притискани от компаниите и фермерите в държавите им.

През юни Путин удължи контрасанкциите на Русия до края на годината.

По отношение на визитата на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер на икономическия форум в Санкт Петербург, един от източниците на Ройтерс разкри, че решението на Юнкер да лети до Русия е било най-малко мотивирано от опасения, че единството на съюза за санкциите остава под въпрос.

„Юнкер дойде, защото беше притеснен, че страните членки говорят за Русия поотделно. Той искаше да се опита да върне инициативата”, каза дипломатът.

Фредрик Веслау, директор на Европейския съвет за външни отношения към Програма „Европа и съседи” смята, че Русия играе калкулирана игра на изчакване.

Вместо да прилага споразуменията от Минск, Москва се опитва да разедини Европа и да подкопае политиката на санкции. Вярва, че в крайна сметка политиката на санкции ще се разпадне. Изглежда, че европейските лидери изпращат смесени послания, изтъкна той.