Брюксел иска европейците да получават прилични минимални заплати. Европейската комисия планира нова директива, за да се случи това, но е изправена пред голяма опозиция по този път, пише "Политико".

Комисията ще представи правно обвързваща директива в края на октомври, според двама източници, запознати с плановете. Ще има за цел да гарантира адекватни минимални заплати в държави, където има задължителни минимални заплати и за държави, където заплатата е решавана на преговори между работодателите и синдикатите. Мярката също така трябва да покрие повече работници, добавиха източниците.

"Минималните заплати работят и е време тази работа да се отплати", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия месец по време на речта за Състоянието на съюза. Тя обяви, че Комисията ще представи предложение в подкрепа на държавите членки да изготвят работна рамка за минималната заплата.

Политическият ангажимент на Комисията към идеята идва от натиска на държави като Франция и Германия да се спре базираната на размера на заплатите конкуренция между страните членки, така нареченият "социален дъмпинг".

Но през последните месеци това е подкрепено и от въздействието на кризата с коронавируса върху пазара на труда. Над 15 милиона души са безработни в ЕС и много работници са изложени на риск заради вируса и несигурно бъдеще.

От държавите, където имат задължителна минимална заплата, ще бъде поискано да проверят дали нивото е "адекватно".

"Тези работници поддържат нашите общества и икономики живи, когато всички останали трябваше да спрат. Но парадоксално те ще бъдат засегнати най-тежко от кризата", предупреди през юни Никола Шмит, комисар, отговарящ за работните места и социалните права. Еврокомисарят добави, че инициативата е "важен елемент от нашата стратегия за възстановяване".

Но подобна идея среща голяма опозиция.

Скандинавските държави и някои страни от Централна Европа са против правно обвързващ инструмент по различни причини, както и работодателски организации, които се опасяват от ново увеличение на заплатите. Икономисти също подлагат на съмнение момента за подобно предложение, тъй като правителствата са изправени пред политически избор на фона на икономическа криза - между това да подпомогнат работниците или фирмите.

В Договорите на ЕС се подчертава, че Комисията не е компетентна по отношение на заплатите. Въпреки това Комисията е решена да приеме предложение с обвързващи правила на 28 октомври, подчертаха двамата източници. Предложението ще изисква различни подходи, като ще зависят от националната система.

Държавите, които имат задължително почасово заплащане, ще бъдат помолени да проверят дали нивото е "адекватно" с помощта на списък от параметри, включително сравняване със средната заплата и разходите за живот. 21 страни членки на ЕС и Великобритания имат минимално заплащане, то варира от 12,38 евро на час в Люксембург до много ниското 1,87 евро в България.

Където има колективни договори, Комисията няма да може да се намеси за нивото на заплатите, което се договаря на преговори между синдикатите и работодателите, но ще поиска от тях да продължат да разширяват обхвата на такива споразумения. Всички държави членки разчитат на колективни договори, но до различна степен. Само Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция разчитат изключително на този метод.

Това е само един от различните проблемни въпроси: Швеция, Дания и Финландия, където заплатите са по-високи от средните в ЕС, са против определяното от тях като посегателство върху методите им. Комисията вероятно ще разясни директивата, за да не се задължават тези страни да въвеждат минимална заплата.

Това също води и до разрив сред синдикатите, които като цяло подкрепят предложението с изключение на тези в скандинавските страни. Швеция предлага Комисията да насърчи синдикатите и работодателските организации да сключват трудови договори по общ модел в цяла Европа.

Отделно Унгария, Чехия, Словакия и Полша са против предложението на Комисията по няколко причини. Те мислят, че Брюксел няма правната база да се намеси в установяване нивото на заплащане. Полша би предпочела инструмент, който не е правно обвързващ.

Това е същата позиция и на работодателски организации като BusinessEurope, които подчертават, че Комисията няма компетенциите за нивото на заплатите.

Повечето профсъюзи призовават Комисията да се възползва от политическия климат. Те смятат, че увеличението на минималните заплати ще защити работниците от бедност.

Реалността обаче е различна: В Гърция планираното за юни 2020 г. годишно увеличение на минималната заплата е отложено с шест месеца, синдикатите в Ирландия напуснаха преговорите, след като бе взето решение да се намали наполовина увеличението на заплатите и в Германия решиха двугодишното увеличение на минималната заплата да се прави четири пъти по малко на всяко тримесечие, за да не засегнат фирмите.

Предишен опит може да даде някакви насоки. По време на финансовата криза през 2008 г. икономисти, включително и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се обявиха против защита на заплатите, надявайки се да помогне на компаниите да се възстановят по-бързо и да се намали безработицата. Но тогава това не се случи. Докато въпросът за минималната заплата не е единственият лек срещу бедността, икономисти промениха мненията си от открито противопоставяне на предварително одобрение.

Увеличението на максималния осигурителен доход е проблем, според "Да, България"

Увеличението на максималния осигурителен доход е проблем, според "Да, България"

Ако в една страна IT секторът няма добри условия, може да премести дейността си