През 1943 г. американски военни специалисти тестват съветски танкове. Те бяха доволни, но скоро откриха много проблеми: в трансмисията, в качеството на стоманата. И след 343 километра двигателят на бронираното превозно средство се скапва. Това пише в. "Ди Велт".

В началото на 1943 г. във военна база в Абърдийн, намираща се някъде между Балтимор и Филаделфия в Мериленд, те тестват два модела съветски танка T-34 и КВ-1. Те искаха да разберат какви решения са взети от съветските дизайнери, за да ги използват при разработването на собствени танкове.

Когато и двата танка бяха доставени от транспортен кораб от Мурманск до източния бряг на Съединените щати, Червената армия вече беше успяла да спре две офанзиви на танковите армии на хитлеристкия Вермахт - в битката за Москва и в битката при Сталинград на Волга.

Първите битки с немски танкове

Дотогава американските бойни превозни средства са били използвани само няколко пъти срещу германски танкове, а дори и тогава в специфичните условия на Северна Африка: в Ел Аламейн (Египет), британската осма армия, заедно с танковете M3 Грант, има още няколко модерни превозни средства M4 Шърман. В началото на 1943 г. в Тунис се провеждат първите битки между танковете "Шърман" и немските танкове Панцер IV.

Но този боен опит беше твърде малък, за да се оцени наистина качеството на танковете, слезли от поточните линии в САЩ. Ето защо американските инженери с удоволствие оценяваха възможностите на съветските бойни машини. От името на Главното разузнавателно управление на СССР на тестовете присъства полковник Василий Хлопов, помощник на началника на ГРУ, генерал Иван Иванович Иличев. 

Свръхтежкият танк КВ-1 с тегло 43,5 тона, разработен през 1938 г. и въоръжен със остаряло оръдие по това време, очевидно не е бил особено приет от американски експерти. Този модел беше толкова лош по своите качества от американските танкове, че сравненията бяха просто неподходящи.

Проектиран от американец

Много по-интересен изглеждаше за американците Т-34 с нисък контур и наклонени стени на корпуса, който те определиха като "много по-добър от всеки американски танк". Очевидно те не са знаели, че американският дизайнер на танкове Джон Уолтър Кристи преди това неуспешно е предлагал на въоръжените сили на родината си прототип на подобен дизайн. Червената армия от своя страна взе два прототипа за основа. Трансмисията беше допълнително подобрена, след което Т-34 беше пуснат в масово производство.

Американците високо оцениха прицелното устройство за основното 76-мм оръдие.

Танкове Т-34 от първата серия със 76 мм оръдие имаха кула с място само за командира на екипажа. Това създаде много проблеми в бойните условия.

Освен това американците оцениха широките гъсенични вериги на Т-34: благодарение на тях съветският танк по-лесно се изкачваше по хълмовете, отколкото британските или американските модели.

Мокри амуниции

Резултатите от преодоляването на водните препятствия се оказаха почти срамни. Т-34 протичал силно. При пресичане на реки и дори при силен дъжд е имало опасност от късо съединение и освен това боеприпасите се намокряли.

И двете изпускателни тръби на дизеловия двигател бяха насочени директно в земята, така че танковете, движещи се по сухи повърхности, издигали облаци прах във въздуха, което се превърна в сериозна пречка за танковете от колоната.

Проблемна е била и скоростната кутия.

В съответствие с действащите технически съветски регламенти в началото на 1943 г. се счита, че танк е изпълнил задачата си, ако успее да измине разстояние от 343 километра и да избие поне един вражески танк, дори ако екипажът му е бил убит. В никоя друга армия в света животът на войник по време на Втората световна война не е оценяван толкова евтино, както в Червената армия.

Все пак присъстващата в САЩ съветска военна делегация вижда минусите на танка и прави своите препоръки. За щастие те са оценени от Сталин.

През 1943 г. моделът Т-34 е бил подобрен и оборудван с ново 85-милиметрово оръдие. Това не беше единственото подобрение: преработени бяха въздушните филтри, скоростната кутия, бронята и кулата, които станаха много по-просторни.

След това Т-34 се превръща в един от най-добрите танкове на Втората световна война. Само германският танк "Пантера" е бил, според експертите, още по-добър. Т-34 обаче е по-надежден от германския "Тигър", с по-добра броня от американския "Шърман", по-бърз от британския "Чърчил".