Kато Германия с нейнoто "Движение на изток" през 19-ти и 20-ти век, човек подозира, че ЕС тихо съжалява за желанието си да погълне повечето държави от Източна Европа в началото на 2000-те. Ако не, тo събитията в Полша и Унгария може да ги убедят, пише за The Spectator Андрю Тетънборн, писател и професор по право. 

Дълго време националните правителства в по-старите държави от ЕС повече или по-малко охотно са се присъединили към два постулата на вярата: пълното върховенство на правото на ЕС над тяхното национално законодателство, включително техните конституции и неоспоримата власт на Съда на ЕС — не само да разяснява правото на ЕС, но и да го разшири и развие и да определи окончателно докъде се простират компетенциите на ЕС.

Има причини за тази изненадваща покорност. Членовете-основатели на ЕС доскоро се сражаваха помежду си; техният елит по това време не вярваше на народния суверенитет като потенциална причина за връщане към ужасите на войната. Това помага да се обясни защо техните правителства постоянно виждат наднационалния контрол, организиран по технократски принцип, законно върховен и дискретно изолиран от националния натиск на избирателите, като цена, която си струва да се плати.

Колкото и да са разбираеми на Запад, подобни чувства не разтапят леда по-нататък на изток. След като избягаха преди 30 години от наднационален държавен апарат, който наистина бе технократски, всемогъщ и твърде успешно изолиран от натиска на народа, хората от Източна Европа разбираемо нямат голямо желание да се връщат към същото.

През последните няколко месеца Полша все повече уточнява това. С разпоредба от Европейския съд с две отделни решения да промени вътрешната си съдебна система, за да отговори на нормите на ЕС за безпристрастност и да затвори въглищната мина Turów по екологични съображения, Полша възрази, основно на основание, че първото не е работа на ЕС, а второто е необходимо, за да не останат без енергия. Тогава конституционният съд скандализира Брюксел и евроелита с решение, което би било неизменно навсякъде освен в ЕС. Това се дължи на факта, че в Полша полската конституция е върховна и каквото и да каже ЕС за върховенството на правото на ЕС, тя не може да бъде отменена с замахването на писалката на брюкселския законодател.

Брюксел се надява да овладее това неподчинение. Стреми да изолира Полша като единствена държава, която заплашва върховенството на закона в целия ЕС; междувременно неговият съд издаде строго предупреждение и наложи на Полша ежедневни глоби в размер на 1 500 000 евро за дръзване да не се подчини на тези заповеди. Но миналия понеделник нещата се влошиха.

Полша, след като отказа да плати глобите на ЕС (които Брюксел няма начин да наложи, освен като намали преводите, които прави в полза на полския народ), поиска от своя конституционен съд да обяви — което почти сигурно ще направи — че глобите също противоречат на полската конституция. И в същия ден вирусът на независимостта се разпространи в Унгария.

Много обезпокоено от мигрантите, които искат да преминат незаконно от Сърбия, унгарското правителство въведе строги правила, позволяващи да спре това, което смята за незаслужили молби за убежище и физически да не допуска кандидати, освен ако и докато не бъдат приети. Съдът на ЕС, който се намира в Люксембург, където такъв натиск не се усеща, през декември миналата година разпореди премахването на тези проверки като противоречащи на правото на ЕС.

Будапеща отговори по начина на Полша, като игнорира заповедта и отнесе въпроса до собствения си конституционен съд. Той изтъкна, че спазването на заповедите на ЕС би го принудило да приеме голям брой мигранти, чиито претенции смята за фалшиви или неоснователни. Веднъж в Унгария, те ще бъдат фактически недепортируеми и следователно ще получат де факто постоянно пребиваване. Това противоречи на суверенитета на народа според унгарската конституция, а в рамките на Унгария последната трябва да надделее. Делото е в дневния ред на съда за следващия понеделник: не знаем кога ще бъде произнесена присъдата, но може да е в полза на правителството.

За момента ЕС продължава да поддържа твърда линия. Във вторник тази седмица европейският съд наистина издаде нови заповеди: на полското правителство да промени правилата си за назначаване на наказателни съдии, за да спазва правилата на ЕС и на Унгария да се откаже от криминализирането на помощта, предоставяна на това, което смята за мигранти без основателни молби за убежище. Но колко още може да продължи?

От една страна, каквото и да си мислите за правилността или неправилността на действията на полското и унгарското правителство (има и много резонни критики, които могат да бъдат отправени срещу двете), има какво да се каже за тяхната правна логика. Колкото и благочестиво да говорят елитите на ЕС и Съдът на Европейските общности за необходимостта от върховенство на европейското право, конституцията на една нация не трябва да се тълкува лекомислено като позволяваща на нейното правителство да предаде на външен орган правото да отменя нейните разпоредби по желание.

Но във всеки случай правните аргументи тук са по-маловажни от политическите и практическите. И тук ЕС е в нещо като обвързване. Полското и унгарското правителство се избират свободно; и свързаните въпроси, особено имиграцията в случая на Унгария, са горещи теми, към които избирателите подхождат сериозно. Тези избиратели вероятно ще се възмущават да видят възгледите на избраното от тях правителство да се отменят от разстояние от Брюксел.

Освен това ЕС би било добре да отбележи, че каквото и блокът или неговият Съд да каже на Полша или Унгария да направят, е сигурност, че в крайна сметка и двете сами ще решат дали да се подчинят.

ЕС, разбира се, може да продължи опитите си да изтощи инакомислещите, но това рискува два сериозни проблема с имиджа: а именно, да изглежда или твърде властно, или алтернативно - ако Варшава и Будапеща се разминат с учтиво игнориране - просто глупаво. Брюксел трябва да осъзнае, че трябва да се замисли сериозно, което може да включва демонстриране на доста по-голяма гъвкавост и финес, отколкото показа досега.

Орбан подкрепя Полша в сблъсъка с ЕС за върховенството на закона

Орбан подкрепя Полша в сблъсъка с ЕС за върховенството на закона

Призовава институциите на ЕС "да зачитат суверенитета на държавите членки"