Лидерите на ЕС, събрани в Брюксел тази седмица, умело избегнаха въпроса: Може ли ЕС да преразгледа начина, по който взема важни решения?

Те не могат да го отлагат завинаги, пише "Политико". 

ЕС набира инерция за промяна на договорите, които уреждат начина, по който той намира съгласие по всичко - от финанси до външна политика. И докато лидерите на ЕС отново обещават да сложат край на годините на стагнация по отношение на допускането на нови членове, се появи едновременен аргумент: блокът не може да се разшири, без първо да реформира собствения си устав.

В основата на дебата е правилото за единодушие на ЕС, което дава на отделните членове право на вето върху всичко - от това кои държави стават членове на ЕС до какви санкции са одобрени. Повече държави в ЕС означава повече възможни вета. И откакто Русия започна да бомбардира Украйна, ЕС ясно видя как една страна - в този случай Унгария - може да отлага решения със седмици, след като почти всички останали са се включили.

Някои от най-влиятелните лидери на ЕС подкрепят промяната на договорите в различна степен, включително френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Марио Драги и германският канцлер Олаф Шолц. И технически, правният път към промяната на договора започна по-рано този месец, поставяйки го по-официално на масата за първи път от повече от десетилетие.

Тъй като няколко кандидати за членство в ЕС бавно пристъпват към членство, блокът в крайна сметка ще трябва да се изправи срещу собствените си правила - каза Шолц. И след като лидерите направиха Украйна и Молдова кандидати за членство в ЕС тази седмица, като същевременно настояваха за деблокиране на българското вето, което ефективно държи Северна Македония и други кандидати от Западните Балкани извън клуба, този "поход" само напредва.

"Бъдещото членство ни задължава да си зададем въпроса не само за нуждите на страните кандидатки, но и за нуждите на самия ЕС и неговия капацитет да функционира в бъдеще в една разширена Европа, което ще изисква реформа на тези решения и процеси", каза служител на Елисейски дворец на Франция.

В петък Шолц се съгласи, говорейки пред репортери след двудневната среща на върха на лидерите.

"Впечатлението ми е, че няма никой, който да се съмнява, че разширяването няма да работи без институционални реформи", каза той. "И затова смятам, че имаме шанс това да бъде направено."

Как се развиха правилата

Настоящото и пълноценно повторение на договорите на ЕС датира от 2009 г., няколко години след кръг от агресивно разширяване на изток, към който се присъединиха 12 нови членове.

Договорите са по същество конституцията на ЕС, очертаваща институциите на блока, изясняваща разпределението на правомощията между ЕС и неговите членове и очертаваща как се вземат решенията. От основаването на ЕС през 50-те години на миналия век те са били преразглеждани няколко пъти, докато ЕС се трансформира и расте.

Подновените дискусии за пренаписване на основните правила на ЕС се засилиха, когато пандемията от коронавирус завладя континента. ЕС отмени строгите бюджетни правила, за да защити икономиката и премина към колективно закупуване на ваксини, подчертавайки променящите се правомощия на блока.

Войната на Русия в Украйна само даде повече гориво на тези дискусии, тъй като ЕС бе изправен пред неспособността си да се движи толкова бързо, колкото отделни страни, за да одобри икономически санкции, насочени към осакатяване на военните средства на Кремъл.

Успоредно с това ЕС през 2021 г. също стартира "Конференция за бъдещето на Европа", осеммесечен форум за саморефлексия, който прикани гражданите да предложат мисли за преразглеждане на международната институция.

Инициативата доведе до стотици идеи, които бяха събрани в 49 предложения. Някои от тях — като отмяна на изискванията за единодушие или предоставяне на по-голяма роля на ЕС в политиката на здравеопазване — ще изискват промени в договорите на ЕС.

Дискусията за резултатите от конференцията беше добавена към дневния ред на срещата на върха на Европейския съвет тази седмица, като се повиши възможността лидерите да се изправят пред перспективата за промяна на договора, докато седят около масата.

Като добави допълнителен натиск, Европейският парламент одобри с преобладаващо мнозинство резолюция преди срещата на върха, подтиквайки лидерите на ЕС да предприемат важна стъпка към промяна на договора - свикване на Европейска конвенция за обсъждане на въпроса. Изпълнителното звено на ЕС, Европейската комисия, също насърчи лидерите да премахнат изискването за единодушие за външнополитически решения.

Вместо това 27-те лидери на ЕС се измъкнаха.

В заключенията на Съвета лидерите неясно призоваха за "ефективно проследяване" на конференцията и просто потвърдиха, че начинанието е било плодотворно упражняване на демократичен контрол. Думите "промяна на договора" така и не се появиха в изявлението.

Макрон, който инициира конференцията, също показа относителна сдържаност по въпроса по време на пресконференцията си след срещата на върха. Той насърчи колегите си да се възползват от "дълбоките трансформации", препоръчани от конференцията и обеща лидерите да продължат да работят по въпроса.

Дипломатите бързо отбелязаха, че повечето от идеите на конференцията могат да бъдат приложени без значителни промени в правилата.

"Първоначалният фокус на този Съвет трябва да бъде върху това, което можем да направим, да се уверим, че го правим и да кажем на гражданите, че го правим", каза дипломат от ЕС. "Едно от основните изводи на тази конференция е, че очевидно вършим ужасна работа, за да обясним на гражданите какво прави ЕС".

Войната променя всичко

Има и други фактори.

С войната в Украйна лидерите на ЕС подкрепят единството, особено тази седмица, като същевременно дават на Украйна морален тласък, като я определят като кандидат за ЕС.

И все пак точно възможното присъединяване на Украйна вероятно ще принуди ЕС да се заеме с промяната на договорите, тъй като стремежите на страната към ЕС помагат за съживяване на кандидатурите на други страни.

Лидери като Шолц казаха, че ЕС трябва да се реформира, преди да бъде "способен да приеме нови членове". По-конкретно, Шолц и други посочиха необходимия консенсус за всякакви външнополитически ходове, което накара отделните страни да блокират ил изабавят всичко - от важни санкции до основни изявления.

В Европейския парламент членовете също сега изработват набор от предложения за изменение на договорите. В крайна сметка те ще ги изпратят на 27-те държавни или правителствени ръководители за одобрение в Европейския съвет.

"Това е исторически момент на възможност", каза Свен Симон, германският евродепутат, който е един от основните лица в Парламента по въпроса.

"Договорът е от 2009 г. и ЕС премина през много кризи" оттогава, отбеляза той.

За тези, които търсят промени обаче, реалността е студена: Трудно е и много страни са скептични.

Промяната на договорите на ЕС е дълъг и досаден процес. И части от континента смятат, че няма нужда да го започват сега, докато ЕС е изправен пред множество кризи.

Първо, това е логистичният компонент.

Началната фаза е осъществима. Лидерите на ЕС могат да свикат Европейската конвенция - която ще събере членове на националните парламенти, както и държавни и правителствени ръководители, за да обсъдят предложенията за изменения - с обикновено мнозинство.

Оттам нататък става по-сложно. Съгласно обикновената процедура, всички реални ревизии ще се нуждаят от консенсусна подкрепа от всички страни от ЕС. А премахването на единодушието или всякакви решения ще разтърси по-малките членове на ЕС, които знаят, че правото им на вето им дава така желаното влияние в орган, често ръководен от Франция и Германия.

Второ, има политическо измерение.

През май 13 държави, включително Швеция, Дания и Полша, дадоха ясно да се разбере, че смятат всякакви промени в договора за преждевременни, като твърдят, че това само ще отвлече вниманието на блока от по-належащи въпроси.

"Не е моментът да обсъждаме промяна на договора в разгара на войната в Украйна", каза дипломат от една от тези страни. "Много неща могат да се направят без промяна на договора."

Друг дипломат от ЕС отбеляза: "Всички знаем, че промяната на договора няма да се случи много скоро, така че нека не бързаме с тези неща, когато всичко около нас се променя".

Някои изразиха опасения, че дебатът всъщност може да разкъса съюза, който вече е загубил основен член, Обединеното кралство, заради скептицизма на ЕС и може да се бори да убеди гражданите в ползите от него.

"Би ли могъл подобен ход да отчужди държавите-членки, като по този начин сее бъдещо несъгласие, което може да доведе до разпадане на ЕС?" — чуди се друг дипломат от ЕС. "Като се има предвид, че ЕС не е федерална държава, а съвкупност от суверенни държави, ще премине ли ЕС към федерален модел? Ако да, как да помирим различните интереси?"

В един момент обаче разговорът ще бъде неизбежен.

"Според мен", каза служител на ЕС, "промяната в процеса на вземане на решения в ЕС ще бъде на масата в деня, в който разширяването наближи".