Гражданите на Сърбия се доверяват повече на Русия и Китай, отколкото на Европейския съюз, показва проучване на Евробарометър за възприятията за разширяването на ЕС, цитирано от сръбската национална телевизия РТС.

59% от анкетираните сърби заявяват доверие към Русия, 57% - към Китай, докато към ЕС - едва 38%. Китай се възприема като основен външен спонсор от 39% от респондентите, следван от Русия (30%) и ЕС (29%).

Проучването показва, че в повечето страни от Западните Балкани населението подкрепя евроинтеграцията, с изключение на Сърбия. Докато подкрепата за членство в ЕС е 91% в Албания и 69% в Северна Македония, в Сърбия тя е само 33%. Почти половината (45%) не вярват, че страната някога ще стане член на ЕС, 26% смятат, че това може да се случи след 5-15 години, а едва 10% - в следващите пет години.

Като основни пречки за членството в ЕС 26% от анкетираните посочват нерешените териториални спорове с Косово, също толкова смятат, че липсва интерес от страна на ЕС, а 24% - че Сърбия не може да покрие необходимите критерии.

В страните членки на ЕС най-силна подкрепа има за присъединяването на Украйна (52%) и Черна гора (51%). Сърбия получава най-висока подкрепа от Кипър (72%), Гърция (71%) и България (63%).

Докладчикът на ЕП за Сърбия: В настоящото си състояние Сърбия не може да стане член на ЕС

Докладчикът на ЕП за Сърбия: В настоящото си състояние Сърбия не може да стане член на ЕС

Никой няма илюзии за това кой е Вучич

Директорът на "Пощи на Сърбия" Зоран Анджелкович коментира, че резултатите отразяват "истинските настроения" в страната. Той обвини ЕС в "постоянно забавяне" и "липса на положителна реакция", което е довело до загуба на доверие сред сърбите. Според него Брюксел не е изпълнил ангажиментите по подписаното преди 13 години Брюкселско споразумение и не защитава правата на сърбите в Косово.

Анджелкович отбеляза, че сърбите гледат на Русия емоционално, а връзките с Москва се засилват от подкрепата ѝ в Съвета за сигурност на ООН и непризнаването на Косово. Той посочи и значението на преференциалните цени на руския газ за сръбската икономика.

По думите му срещата между президентите Александър Вучич и Владимир Путин в Пекин е демонстрирала "взаимно уважение и независима политика" на Белград. Той подчерта, че Сърбия иска да поддържа балансирани отношения както с ЕС, така и с Русия и Китай, без да бъде принуждавана да избира страна.

Къса ли се въжето, по което балансира Вучич?

Къса ли се въжето, по което балансира Вучич?

Зад фасадата на стабилността лавирането между Москва, Брюксел и Пекин вече не прикрива растящото недоволство вътре в Сърбия