Гражданите на Сърбия се доверяват повече на Русия и Китай, отколкото на Европейския съюз, показва проучване на Евробарометър за възприятията за разширяването на ЕС, цитирано от сръбската национална телевизия РТС.
59% от анкетираните сърби заявяват доверие към Русия, 57% - към Китай, докато към ЕС - едва 38%. Китай се възприема като основен външен спонсор от 39% от респондентите, следван от Русия (30%) и ЕС (29%).
Проучването показва, че в повечето страни от Западните Балкани населението подкрепя евроинтеграцията, с изключение на Сърбия. Докато подкрепата за членство в ЕС е 91% в Албания и 69% в Северна Македония, в Сърбия тя е само 33%. Почти половината (45%) не вярват, че страната някога ще стане член на ЕС, 26% смятат, че това може да се случи след 5-15 години, а едва 10% - в следващите пет години.
Като основни пречки за членството в ЕС 26% от анкетираните посочват нерешените териториални спорове с Косово, също толкова смятат, че липсва интерес от страна на ЕС, а 24% - че Сърбия не може да покрие необходимите критерии.
В страните членки на ЕС най-силна подкрепа има за присъединяването на Украйна (52%) и Черна гора (51%). Сърбия получава най-висока подкрепа от Кипър (72%), Гърция (71%) и България (63%).
Директорът на "Пощи на Сърбия" Зоран Анджелкович коментира, че резултатите отразяват "истинските настроения" в страната. Той обвини ЕС в "постоянно забавяне" и "липса на положителна реакция", което е довело до загуба на доверие сред сърбите. Според него Брюксел не е изпълнил ангажиментите по подписаното преди 13 години Брюкселско споразумение и не защитава правата на сърбите в Косово.
Анджелкович отбеляза, че сърбите гледат на Русия емоционално, а връзките с Москва се засилват от подкрепата ѝ в Съвета за сигурност на ООН и непризнаването на Косово. Той посочи и значението на преференциалните цени на руския газ за сръбската икономика.
По думите му срещата между президентите Александър Вучич и Владимир Путин в Пекин е демонстрирала "взаимно уважение и независима политика" на Белград. Той подчерта, че Сърбия иска да поддържа балансирани отношения както с ЕС, така и с Русия и Китай, без да бъде принуждавана да избира страна.